Принцеса с часовников механизъм

Заради дъжда, който ту спираше, ту отново шурваше, той зъзнеше, въпреки щедрата употреба на руни за стопляне, а Балиос не харесваше калта, която полепваше по копитата му. Двамата се мъчеха да препускат по пътя и Уил мрачно се питаше как е възможно мъглата да се кондензира от вътрешната страна на дрехите му. Поне беше стигнал до Нортхамптъншър, което пак беше нещо, въпреки че беше изминал едва двайсет мили, така че отказваше да спре, макар жребецът да го беше погледнал настойчиво, когато минаха през Тоустър, сякаш се молеше за топла конюшня и малко овес — две неща, които Уил почти беше готов да му даде. Чувство за безнадеждност се бе загнездило дълбоко в костите му, вледеняващо като дъжда и също толкова неумолимо. Какво си мислеше, че прави? Наистина ли вярваше, че ще открие Теса по този начин? Глупак ли беше?

Бяха оставили населените места зад гърба си и сега се носеха по каменист път, който калта правеше коварно опасен. От едната му страна се издигаше стръмна скала и закриваше слънцето, а от другата имаше страховита клисура, пълна с остри скали, на чието дъно проблясваха водите на мътен поток. Младежът държеше здраво юздите на Балиос, за да не му позволи да се приближава много до ръба на клисурата, но въпреки това конят изглеждаше уплашен. Самият Уил беше навел глава възможно най-ниско, за да избегне студения дъжд, ала съвсем случайно погледна за миг настрани и видя нещо яркозелено и златно да проблясва между скалите на ръба на пътя.

Спря жребеца и скочи от седлото толкова бързо, че едва не се подхлъзна в калта. Под проливния дъжд, който се бе усилил още повече, Уил се приближи и коленичи, за да разгледа златната верижка, която се бе закачила на една остра скала. След това я вдигна внимателно. Беше нефритен медальон, кръгъл, с гравирани на гърба символи. Символи, чието значение Уил много добре знаеше.

„Когато двама души слеят душите си в едно, заедно те могат да разтрошат дори желязото и бетона.”

Сватбеният подарък на Джем за Теса. Стиснал здраво украшението, младият мъж се изправи. Спомни си как тя стои на стълбището, а нефритеният медальон блещука насреща му, като жестоко напомняне за неговия парабатай, докато устните й изричаха: „Казват, че човек не може да раздвои сърцето си, но...”

— Теса! — изкрещя той изведнъж и гласът му отекна между скалите. — Теса!

За миг остана на ръба на клисурата, треперейки. Не беше сигурен какво е очаквал... Отговор? Тя едва ли беше тук, спотаена между камъните. Наоколо цареше тишина, нарушавана единствено от шума на вятъра и дъжда. И все пак, Уил знаеше, че със сигурност това бе медальонът на Теса. Може би го беше свалила от врата си и го бе изхвърлила през прозореца на каретата, за да му показва пътя, като Хензел и Гретел и пътечката от трохи. Това би било напълно в стила на героинята на някоя книга и следователно — съвсем в стила на неговата Теса. Може би напред го очакваха и други следи. За първи път във вените му се вля надежда.

С възобновена решителност, Уил се върна при Балиос и се метна на седлото. Никакво забавяне — до вечерта щяха да са стигнали в Стафордшър. Докато обръщаше главата на коня обратно към пътя, той прибра медальона в джоба си, където гравираните думи за любов сякаш го изгаряха като дамга.

Шарлот никога не се бе чувствала толкова уморена. Детето, растящо в утробата й, я изтощаваше повече, отколкото беше предполагала в началото, пък и нали по цял ден не спираше, а нощем не можеше да мигне. По роклята й имаше петна от криптата на Хенри, а глезените я боляха от катеренето по стъпалата и стълбите в библиотеката. Въпреки това, когато

отвори вратата на стаята на Джем и видя, че той не само е буден, но и разговаря със Софи, начаса забрави умората си, а по лицето й се разля безпомощна усмивка на облекчение.

— Джеймс! — възкликна тя. — Чудех се... искам да кажа, радвам се, че си буден.

Прислужницата, която изглеждаше странно зачервена, се изправи на крака.

— Да си вървя ли, госпожо Брануел?

— А, да, ако обичаш. Бриджет пак е в едно от нейните настроения — казва, че не може да намери някакъв си Бен Мари, а аз нямам никаква представа за какво говори.

Софи за малко да се усмихне... навярно би го сторила, ако сърцето й не биеше лудешки от чувството, че току-що може би бе извършила нещо ужасно.

— Бен-мари* — обясни тя. — Аз ще й го намеря.

* Уред, използван в готварството и науката за бавно подгряване или поддържане на топлината на различни материали. — Бел. прев.

Тръгна към вратата, но после поспря и хвърли особен поглед през рамо към Джем, който отново се беше отпуснал върху възглавниците, много блед, ала спокоен на вид. Преди Шарлот да успее да каже каквото и да било, Софи излезе, а Джем подкани с уморена усмивка ръководителката на Института да пристъпи напред.