Пустинна звезда

Чувстваше се неловко, защото всички все така го гледаха. Имаше чувството, че ще го изправят пред класа, а той не си е написал домашното.

— И така — каза Балард, — знам, че още не си започнал работа по случая Галахър, но защо не направиш обобщение на по-раншното разследване и не изложиш идеите си накъде би могъл да се насочиш?

— Хм, добре — колебливо каза Бош. — На първо място, предполагам, трябва да спомена, че аз не го наричам „случая Галахър“. Наричам го „случая със семейство Галахър“, защото става дума за четворно убийство на цяло семейство: майка, баща, деветгодишна дъщеря и тринайсетгодишен син.

— Какъв ужас! — промълви Хатърас.

— Да, доста е зле — каза Бош. — Нужен е определен тип убиец, за да ликвидира цяло семейство по този начин.

Направи пауза, за да види дали има други коментари, после продължи:

— Семейство Галахър са живели в Долината — кажи-речи на границата между Шърман Оукс и Ван Найс. И отначало се смятало, че изчезването им е доброволно. Никой от съседите не ги видял да заминават, но щом разбрали, че ги няма, решили, че просто са се махнали по делови и финансови причини. Сещате се, просто са си дигнали партакешите и са духнали.

— Семеен бизнес ли са имали? — попита Масър.

— Не точно — отвърна Бош. — Господин Галахър — Стивън Галахър — бил промишлен предприемач. Имал два доста големи склада и двор за строителна техника на Сан Фернандо Роуд в Силмар и давал под наем кранове, хидравлични повдигачи и всякакви други машини, използвани в строителството. Единият от складовете бил само за скелета и тем подобни.

— А после ги намерили мъртви — обади се Хатърас. — Сега си спомням. Някъде в пустинята. Точно там си ходил тази сутрин.

Бош я изгледа за момент, после кимна.

— Да, били намерени година по-късно. Един геолог от Калифорнийския университет Нортридж и студентите му били в Мохаве за някакво изследване на климатичните промени и намерили трупа на момчето. Каквото било останало от него. Гробът бил разровен от животни. Койоти или нещо подобно. Това довело до откриването на всичките четирима и идентифицирането им впоследствие като семейство Галахър. Използвали данните от зъбните им картони — момчето, Стивън-младши, имало скоби.

— Не би ли трябвало случаят да е на окръг Сан Бернардино? — попита Масър.

— Всъщност мястото се намира в окръг Инио и разследването беше съвместно — каза Бош. — Тогава аз работех в първия отдел „Неприключени следствия“ и получихме случая, защото се смяташе, че след една година следата е изстинала. Аз бях водещият следовател. Хвърлих много усилия, но така и не успях да постигна резултат. После се пенсионирах и общо взето, случаят беше прибран на полицата… Но сега се върнах и го подхващам отново. И да, тази сутрин ходих там.

Бош погледна Балард, за да види дали е казал достатъчно.

— Защо ходи там? — попита тя.

Той знаеше, че Балард вече знае отговора. Не обичаше да го поставят в такова положение — да обсъжда или да оправдава действията си.

— Просто реших, че това е мястото, откъдето трябва да започна — каза Бош. — Да се опитам да набера отново инерция. Докато бях там, се появи следователят от шерифската служба на окръг Инио, с когото работех по случая. От тяхна страна също няма никакво развитие.

— Можеш ли да ни разкажеш за Финбар Макшейн? — попита Балард. — Колкото повече знае групата, толкова по-лесно ще ни хрумнат някои идеи.

— Стивън Галахър е роден в Ирландия — започна Бош. — В Дъблин. Запознал се с американска туристка от Лос Анджелис — Дженифър Кларк — и двамата се върнали тук заедно, по-късно се оженили и той започнал своя бизнес. После по някое време наел друг ирландец, Финбар Макшейн. Той бил от Белфаст в Северна Ирландия и не е установено дали са се познавали отпреди. Макшейн не бил съдружник, но управлявал фирмата заедно със Стивън. След изчезването на семейство Галахър Макшейн продължил да ръководи бизнеса и малко по малко се заел да разпродава оборудването. С две думи, година по-късно труповете, които не трябвало да бъдат открити никога, се появили. И познайте какво? Макшейн го нямало, а складовете и дворът за строителна техника били празни. Класически случай на „изтърбушване“.

— Какво означава това? — попита Хатърас — „Изтърбушване“?

— Това е нещо като схема — каза Бош. — Мошеничество, при което източваш един бизнес, като поръчваш продукти и ги продаваш, и на практика разпродаваш всичко, докато не остане нищо и бизнесът фалира, оставяйки доставчиците ти без плащания, така че те да поемат загубите.

— Гледали ли сте „Семейство Сопрано“? — попита Ролс. — Страхотен сериал. Там го правят непрекъснато.

— Значи Макшейн е твоят заподозрян — каза Масър, опитвайки се да се върне към разказа на Бош. — Имаме ли някаква представа каква сума му е донесла продажбата на цялото оборудване?

— Успяхме да проследим сделките — каза Бош. — Малко над осемстотин хиляди.

— Четири живота за осемстотин бона — изхъмка Ролс.

— Ако го е направил той — напомни Хатърас.

— Кажи им за писмото — обади се Балард.