Пустинна звезда

Около камъните и дънера на мескитовото дърво бяха поникнали много цветя. Всяко имаше жълта пъпка в центъра, заобиколена от бели венчелистчета. Бяха ниски и вероятно взимаха вода, както и сянка, от мескита, който Бош знаеше, че може да пусне корени на двайсет и пет метра дълбочина през камъните, пясъка и солта, за да я намери. Тези растения бяха приспособени да виреят при най-сурови условия.

Бош не възнамеряваше да стои дълго тук. Но знаеше, че това трябва да е началната точка на делото, с което се заемаше. Преди да навлезе още веднъж в бездната, трябваше да намери своята опора в този случай. Емоционалната му сърцевина. И знаеше без никакво съмнение, че в момента стои до нея. Медиите и всички други го наричаха „случая Галахър“. Но не и Бош. Той не можеше да го омаловажава по този начин. За него това бе случаят на семейство Галахър. Цяло семейство бе избито. Отмъкнато от дома си посред нощ. Намерено тук по някаква случайност година по-късно.

Бош приклекна сред цветята и се зае да строи наново колоните от камъни, нареждаше ги внимателно и стабилно един върху друг. Носеше стари джинси и работни ботуши. Внимаваше да не си затисне пръста с някой от по-тежките камъни, докато ги редеше. Знаеше, че природата рано или късно ще развали делото му, но изпитваше нужда да възстанови тази каменна градина, преди да започне да възстановява случая.

Почти бе свършил, когато чу някаква кола на пътя зад себе си и хрущенето на пясък и камъни, когато тя отби от асфалта и спря. Бош хвърли поглед през рамо и видя надписа на белия джип: „Шерифска служба на окръг Инио“.

Мъж с униформа мина през храстите и спря до Бош.

— Хари — каза той. — Каква изненада.

— Здравей, Бето — отвърна Бош. — И аз мога да кажа същото. Значи просто минаваш случайно през това затънтено място?

— Не, преди две години сложихме камера на слънчевия панел край пътя. Получавам сигнали от нея. Видях някаква кола да спира, а после видях, че си ти. Много време мина, братле.

— „Много време“ е вярно казано.

Бето Орестес беше следователят от окръг Инио, отзовал се първи на обаждането за намерени в пустинята трупове преди осем години. Зловещото откритие доведе до уникално партньорство между Орестес и Бош и полицейските им управления. Престъплението срещу семейство Галахър бе извършено в Лос Анджелис, но телата бяха открити в окръг Инио. И макар че случаят бе поет от лосанджелиската полиция, проучването на местопрестъплението бе възглавено от Орестес и се водеше от неговото управление. Проведе се допълнително разследване защо е било избрано точно това място в пустинята и дали е съвсем случайно, или е решение, което може да ги насочи към някой заподозрян. Разследването не стигна до никакви заключения, но бе извършено щателно и Орестес бе впечатлил Бош с всеотдайната си работа по случая.

С отминаване на седмиците и месеците участието на окръг Инио намаляваше все повече. Началниците на Орестес гледаха на това като на лосанджелиски случай, който неудобно е попаднал в тяхната юрисдикция. Орестес получи нови разследвания и отговорности. Междувременно Бош също бе принуден да изостави непрекъснатата работа по случая и му бяха възложени други стари неразкрити случаи, по които работеше, докато се пенсионира. Когато и двете управления се оттеглиха и отдел „Неприключени следствия“ бе разпуснат, случаят на семейство Галахър някак си пропадна в пролуките между тях.

— Обадих се преди около година да проверя как си и ми казаха, че си се пенсионирал — каза Орестес.

— Върнах се на работа, Бето — каза Бош. — И реших да започна оттук.

— Взели са те пак?

— На доброволни начала.

— Е, ако мога да направя нещо за теб, знаеш как да ме намериш.

— Знам.

Бош стана и си изтупа панталоните. Беше приключил тук. Орестес се наведе и откъсна едно цвете.

— Трудно е да се повярва, че на това място може да съществува нещо толкова красиво — каза той. — А хората казват, че нямало Бог. Ако питаш мен, ето ти го Бог, точно тук.

Завъртя стеблото между пръстите си и цветето се завъртя като пумпал.

— Знаеш ли какво е това? — попита Бош.

— Разбира се — каза Орестес. — Викат му пустинна звезда.

Бош кимна. Не беше убеден, че това цвете представлява Бог на земята, но това му харесваше.

Тръгнаха към колите си.

— Ами Макшейн? — попита Орестес. — Да не си е подал главата отнякъде?

— Доколкото знам, не — каза Бош. — Но още не съм започнал да търся. Днес започвам.

— Какво всъщност означава „на доброволни начала“, Хари?

— Отдел „Неприключени следствия“ се ръководи от действащ полицай, а останалите са извънщатни и доброволци.

— Знаеш ли, винаги ми се е струвало, че ти си от хората, които биха се занимавали с това дори да не им плащат.

— Ами да, предполагам, че съм.

Стигнаха до пътя и Орестес огледа старото чероки на Бош и попита:

— Това чудо ще издържи ли? Имам двайсет литра вода, ако искаш да напълниш радиатора.

— Не, ще се оправя — каза Бош. — Двигателят е тип-топ, но климатикът не толкова. Затова дойдох рано.

— Съобщи ми как върви, става ли?

— Добре.

Орестес тръгна към джипа си и подхвърли през рамо: