Пустинна звезда

Макар че на пръв поглед извършителите на тези престъпления бяха избегнали истинско правосъдие, Балард бе открила, че обажданията до близките на жертвите са крайно необходими. Да се даде окончателен отговор на загадката и да се уталожи болката, която в много случаи бе съпътствала семейството с десетилетия — такова бе благородното призвание на техния отдел. Балард бе казала на хората от екипа, че това е тяхна отговорност и дълг и че не бива да го приемат лекомислено.

— Добре — продължи Балард. — Колин, докъде стигнахме с Кортес?

— Още разработвам социалната страна — каза Хатърас. — Дървото расте. Приближаваме се.

Балард кимна. Хатърас работеше върху генеалогичен случай — изнасилване и убийство от 1986 г. с ДНК, извлечена от взетите проби, за която не бяха открити съвпадения в щатските и националните бази данни. Следващата крачка бе да предадат уликата в генеалогичните бази данни и да се опитат да установят роднините на собственика на ДНК-то. Хатърас наричаше този процес „поливане на дървото“ и засега той ги бе отвел до млада жена, живееща в Лас Вегас, която според Хатърас можеше да е далечна роднина на убиеца. Но преди да се свърже директно с жената, Хатърас бе започнала издирване в социалните медии, което щеше да й помогне да разшири родословното дърво, водейки я от клон на клон, и евентуално би могло да стигне до самоличността на заподозрения.

— Кога очакваш да установиш директен контакт с потомката? — попита Балард.

— До края на седмицата — отвърна Хатърас. — Вземи ми билет за Вегас и ще отида там да свържа точките.

— Когато си готова, ще подам молба — каза Балард.

После се накани да сложи край на събранието.

— Добра работа на всички — каза тя. — Продължавайте в същия дух и не забравяйте да ми съобщавате за отработените часове. Макар че не ви се плаща за тях, трябва да ги следим заради шефовете. Те обичат да знаят колко получават за без пари.

— Това ли е? — попита Ролс. — Значи трябва да чакаме да дойде новият, за да разберем за новата следа, която лабораторията има за Пърлман?

Въпросът му разкри, че Ролс вече се е чул с Нелсън Хейстингс, началника на екипа на съветник Пърлман, когото Балард бе осведомила, докато пътуваше насам от центъра. В разговора бе казала на Хейстингс само, че има нова следа по случая Пърлман, но не може да я обсъжда, докато не получи резултатите от лабораторията. За момент се изкуши да даде отговор, който да разобличи Ролс като пряка и неупълномощена връзка с кабинета на съветника, но реши да се въздържи от тази конфронтация и да изчака по-подходящ момент.

— Ами, ситуацията е „ще почакаме и ще видим“ — каза тя. — Но благодарение на малко нестандартно мислене от страна на най-новия член на екипа ни имаме доста солидна генетична следа. Тази сутрин взех от архивите за отпечатъци в Пайпър Тех картон с частичния отпечатък от длан, за който от самото начало се смята, че е оставен от заподозрения. Занесох го в лабораторията и те свалиха лепенката, обърсаха отпечатъка с тампон и извлякоха ДНК. Не е много, но е достатъчно, за да го пуснем през базите данни. Да се надяваме, че ще ни излезе късметът.

— Уха — каза Масър. — Ако се получи, ще е страхотно.

Вниманието на Балард се отклони покрай Масър към пътеката между рафтовете. Хари Бош вървеше към тях. Носеше прашни сини джинси, работни обувки с връзки и дочена риза с петна от пот под мишниците.

— Като говорим за вълка… — каза Балард.

7.

Бош се приближи до работната зона. Очите на четирима души, трима от които не познаваше, бяха впити в него.

— Здравей, Хари — каза Балард. — Тъкмо осведомявах екипа за случая Пърлман. Взели са ДНК от отпечатъка на длан и в момента усилено търсим съвпадение. До края на седмицата трябва да разберем дали има или няма такова.

— Добре — каза Бош.

Вдигна ръка към хората, които още не познаваше, и каза:

— Здравейте всички.

— А, да — намеси се Балард. — Това е Хари Бош.

Докато Бош отиваше към работното си място, Балард обиколи зоната, представяйки Масър, Ролс и Хатърас. Масър и Ролс му кимнаха, а Хатърас стана и му протегна ръка над преградата, за да стисне неговата. След ръкостискането я задържа за две неловки секунди, сякаш се опитваше да го разгадае, а после я пусна. Това накара Ролс също да стане и да протегне ръка.

— Това за отпечатъка от длан е умна идея — каза той.

— О, обзалагам се, че някой тук щеше да се сети — отвърна Бош.

— Съветникът ще бъде впечатлен — отбеляза Ролс.

— Е — каза Балард, — да не бързаме, докато не видим какво ще излезе от търсенето на съвпадение.

Бош си спомни, че Ролс е човекът, който не е бил избран за екипа от Балард. Седна мълчаливо на мястото си и Ролс и Хатърас направиха същото. Балард продължи:

— Значи, провеждаме нещо като оперативка, Хари. Това, което искам да направим, е да поговорим за случаите, по които работим, защото всички идваме от различни места, отдели и агенции и мисля, че е добре да слагаме всичко на масата. Никога не се знае откъде може да изскочи някоя добра идея. Като твоята с отпечатъка от длан.

— Добре — съгласи се Бош.