Пустинна звезда

Тръгна към пътеката, водеща към изхода на архива. Бош закачи отново брошурата и писмото в скобите на папката, затвори ги с щракване и я последва.

8.

Балард влезе в стаята за разпити. Подготвяше се за онова, което знаеше, че ще чуе от Бош, но се държеше сякаш всичко е рутинно и нормално. Бош затвори вратата, след като я последва вътре.

— Взела си в екипа екстрасенс? — каза той. — Ти шегуваш ли се? Довела си ме тук да работя с екстрасенс? Може би ще провеждаме сеанси за разговори с мъртвите и ще ги питаме кой е избил семейство Галахър?

— Хари, успокой се — каза Балард. — Знаех си, че ще побеснееш заради Хатърас. Не очаквах да се разбере толкова скоро. И просто за протокола, тя нарича себе си „емпат“, а не екстрасенс, ясно?

Бош поклати глава и каза:

— Все тая. Пак си е смахната дивотия. Знаеш, че никога няма да можеш да я използваш в съда. Ще я разкъсат на парчета и ще провалят делото. Не искам тя да припарва до Галахър. Ще замърси случая със своите врели-некипели.

Балард не отговори. Изчака Бош да се успокои и да млъкне. После издърпа един от столовете на масата за разпити и седна.

— Сядай, Хари.

Бош неохотно се подчини.

— Виж какво, аз не знаех нищо за тези нейни емпатски наклонности, преди да я взема в екипа — каза Балард. — Не е това причината тя да е в отдела и не това прави тук. Казах ти, че се занимава с генеалогия. А уменията й да преценява хората — така наречената емпатия — й помагат за всичкото социално инженерство, което е неделима част от работата й.

— Както казах, не искам тя да припарва до Галахър и Макшейн. Защото аз ще намеря Макшейн и когато го направя, нищо не бива да замърси случая.

— Добре, няма да я допускам до него.

— Чудесно.

— Е, вече можеш да се успокоиш.

— Спокоен съм, спокоен съм.

— Добре. Просто стой настрани от Колин, а аз ще се погрижа тя да стои настрани от теб. Но трябва да помниш, че също като теб тези хора са доброволци. Посвещават времето и талантите си на това и Колин върши добра работа. Не искам да я загубя.

— Ясно. Тя ще си върши нейната работа, а аз — моята.

— Благодаря, Хари. Хайде да се връщаме.

Балард стана. Бош не.

— Чакай — каза той. — Разкажи ми за отпечатъка от длан. Изглежда, вече си съобщила на целия екип.

— Да, защото това е най-доброто ни постижение по случая засега — каза Балард. — Дарси Трой — нашата ДНК лаборантка — взе проба и каза, че има достатъчно материал за пълен анализ. Доста е въодушевена. Мисля, че просто иска да е първата, извлякла ДНК от отпечатък, затова го прехвърли начело на опашката. Скоро ще разберем нещо, но няма кой знае какво за казване, докато тя не се свърже с мен. А когато се чуя с нея, ти ще си първият, на който ще съобщя.

— Добре.

— Е, как смяташ да атакуваш случая на семейство Галахър?

— Ще се поровя в делото, ще прегледам уликите и ще видя дали ще изскочи нещо след толкова години. Галахър е имал още четирима служители освен Макшейн. Вероятно ще ги разпитам пак. И сега, когато имам известни възможности, ще видя дали мога да намеря Макшейн. Той е имал семейство в Белфаст, не че те биха го издали. Но може да се е появил. Човек никога не знае какво може да изпадне, когато разтръскаш едно дърво след няколко години.

— Кажи ми, ако мога да ти помогна с нещо. Аз не съм само администратор тук. Искам да работя по случаи. Особено от този вид. Иначе ми остава само да дундуркам другите.

— Добре че ми каза.

— Говоря сериозно.

— Разбрах.

— Добре.

Върнаха се на работните си места и седнаха мълчаливо на бюрата си. Бош взе купчината папки по случая на семейство Галахър и ги нареди пред себе си, така че да вижда етикетите на предните корици. Знаеше, че Том 1 съдържа хронологията на разследването, което щеше да е библията на дадения случай — многостра̀ничен списък на предприетите от него действия по време на първоначалното разследване, с въведени дата и час на всеки запис и допълнителни препратки към всеки по-голям доклад, написан впоследствие.

Знаеше, че сега ще се заеме с хронологията, за да се ориентира отново в случая, като същевременно търси всякакви ходове, които може да е пропуснал първия път, или неправилни тълкувания на фактите, които биха могли да се преосмислят. Но първо искаше да види снимката формат 20х25 см на Ема Галахър в найлонов джоб най-отпред в папката. Тъкмо той я беше сложил там преди много години, така че да не може да я пропусне — нито той, нито който и да било друг, заел се със случая по-късно — щом отвори първата папка по делото, за да прегледа хронологията.

Извади снимката на деветгодишното момиченце от джоба. Беше училищна снимка. Ема беше с кариран пуловер с надпис „Католическо училище“ и усмивката й разкриваше един постоянен зъб, който тъкмо започваше да запълва дупката в долната редица. Тази снимка го натъжаваше. Беше присъствал на аутопсията й и знаеше, че зъбът така и не бе имал възможност да поникне напълно.

Забоде снимката с кабарче върху преградата, деляща работното му място от това на Колин Хатърас. Когато се приведе напред да го направи, тя надникна над преградата.

— Детектив Хари?

— Не ме наричай така — каза Бош. — Просто Хари е добре.