Пустинна звезда

— Тук работя аз — каза тя. — А теб съм те настанила ей там.

Посочи едно от съседните работни места и Бош мина в него. Балард влезе в своето отделение и опря ръце на преградата, така че да гледа отгоре към бюрото му. Вече бе натрупала папките на две отделни купчини върху плота — една голяма и една малка.

— Голямата купчина е Галахър… Сигурна съм, че са ти познати.

— Ами това?

Бош отваряше горната от двете папки на по-малката купчина.

— Това е уловката — каза Балард. — Сара Пърлман. Искам като начало да прегледаш него.

— Сестрата на съветника — отбеляза Бош. — Ти не си ли го прегледала вече?

— Прегледах го и ми изглежда безнадеждна работа. Но искам и ти да се пробваш… преди да се върна при съветника с лошата новина.

Бош кимна и каза:

— Ще му хвърля едно око.

— Преди да се гмурнеш в работата, ела да те запозная с Лилия и Томас — каза Балард.

Последните две отделения бяха заети от мъж и жена, и двамата към шейсетте. Балард бе по-близо до мъжа и сложи ръка на рамото му, докато го представяше. И двамата излъчваха професионализъм. Сакото на мъжа бе метнато на облегалката на стола му, но не беше свалил вратовръзката си и не я беше разхлабил. Беше с тъмна коса и мустаци и носеше бифокални очила за работата на бюро. Жената бе тъмнокоса и мургава и облечена така, както се обличаше винаги и Балард — с костюм и бяла блуза. Имаше на ревера си значка с американския флаг и Бош се зачуди дали я носи, за да отклонява въпросите дали не е чужденка.

— Това е Томас Лафонт, присъедини се към нас миналата седмица — каза Балард. — Пенсиониран служител на ФБР. Сложих го в тандем с Лилия Агзафи, която е работила двайсет години във вегаската полиция, преди да й се прииска да види океана и да се оттегли тук. Том и Лилия преглеждат случаи, за да намерят кандидати за генетично генеалогично изследване, което, може би си чул, е най-новата мода в областта на неразкритите случаи.

Бош се ръкува с двамата следователи и им кимна.

— Това е Хари Бош — продължи Балард. — Бивш служител на лосанджелиската полиция. Той самият няма да се хвали, затова ще го направя аз. Той беше един от основателите на стария отдел „Неприключени следствия“ и общо взето има повече години работа върху убийства от всеки друг в цялото управление.

После загледа как Бош се справя неловко с поздравите и любезностите. Не успяваше да скрие отдавнашното си недоверие към ФБР. Накрая го спаси и го заведе обратно на работното му място, като каза на Агзафи и Лафонт, че трябва да обсъди още някои неща с „новобранеца“ в екипа.

Като стигнаха там, всеки влезе в отделението си и Балард отново се подпря на делящата ги преграда, за да може да го гледа, докато говорят.

— Брей — каза тя. — Току-що забелязах, че си се отървал от мазния мустак. След като говорихме ли го обръсна?

Беше сигурна, че е така. Щеше да забележи липсата му в къщата. Лицето на Бош почервеня и очите му се стрелнаха към другия край на работната зона, за да види дали Агзафи и Лафонт са чули забележката й. После потърка горната си устна с палец и показалец, сякаш за да се увери, че вече няма мустак.

— Започна да побелява.

Не даде друго обяснение. Но Балард знаеше, че мустакът му бе започнал да побелява още отпреди да се запознаят.

— Сигурна съм, че Мади е доволна — каза тя.

— Не го е видяла още — отвърна той.

— Как е тя?

— Доколкото знам, добре. Работи много.

— Чух, че я назначили в Холивудския участък след завършване на академията. Късметлийка.

— Да, там е, вечерна смяна. Та как става тази работа с генеалогията?

На Балард й беше ясно, че Бош се чувства неловко от личните въпроси и търси начин да смени темата.

— Няма за какво да се тревожиш — каза тя. — Всичко е точно и юридически валидно, само че е наука и струва скъпо. Това е единственото нещо, което трябва да избирам кога да го ползваме. Имаме субсидия от фондация „Амансън“, която ни дари цялото това място, но пълен генетичен анализ струва около осемнайсет бона, ако излезем извън управлението. Така че трябва да избираме разумно. Възложила съм тази работа на Том и Лилия, както и на още един следовател, с когото вероятно ще се запознаеш утре. Имаме картбланш за обикновени ДНК анализи, защото всичко това вече е вътрешна работа. При тях просто трябва да се наредим на опашката и да чакаме. Освен това имам възможност един път месечно да прередя опашката. Това ми го даде шефът. Даде ми също така лаборантка, специално назначена да се занимава със случаите на нашия отдел.

— Много мило от негова страна.

— Да, но хайде да се върнем към ориентировката ти. Това, което изисквам от нашите запасняци и доброволци, е да ми отделят поне един ден седмично. Мнозинството работят повече от това, но съм ги подредила така, че да имаме поне по един човек тук от понеделник до четвъртък. Аз съм тук през цялото време, Том и Лилия идват в понеделник. Пол Масър и Колин Хатърас във вторник, Лу Ролс в сряда, а сега и ти… бих казала в четвъртък, но знам, че ще прекарваш тук много по-дълго от това. Както и повечето от другите.

— Лу Ролс1?… Сериозно?