Пустинна звезда

— Не точно. Но нямам нищо против. Даже ми харесва да събуждам чувството им за вина, за да ни дават пари. Ще се изненадаш да разбереш колко от тях са познавали някоя жертва на неразкрито престъпление.

— Едва ли.

— М-да, предполагам, че няма. Как ти се струва Пърлман?

— Още съм на снимките.

— Знаех си, че ще започнеш оттам. Кофти работа.

— Да.

— Някакви първоначални впечатления?

— Не още. Искам да погледна пак. Но отпечатъкът от длан… частичният. Предполагам, че си го проверила в съвременните бази данни.

— Да. Това бе първото, което направих. Никакъв резултат.

Бош кимна. Не бе изненадан.

— Ами ViCAP?

— Тц. Няма съвпадения.

ViCAP беше програма на ФБР, която включваше база данни за насилствени престъпления и серийни извършители. Но бе широко известно, че базата данни не е пълна. Много полицейски служби не изискваха от детективите да вкарват случаите си в нея заради дългото време, което отнемаше въвеждането на информацията.

— Като гледам снимките, ми е трудно да повярвам, че е еднократно престъпление.

— Съгласна. Освен във ViCAP пуснах проверки и до отделите за неразкрити случаи от Сан Диего до Сан Франциско. Никакви съвпадения, никакви близки сходства. Дори се обадих на старото ти приятелче Рик Джаксън. Той работи по неразкрити случаи за окръг Сан Матео. Разпита там от мое име, но без успех.

Джаксън бе пенсиониран детектив по убийствата от Лос Анджелис от времето на Бош.

— Как я кара Рик? — попита Бош.

— Май разкрива случаи наляво и надясно — каза Балард. — Което се надявам да започнем да правим и ние тук.

— Ще, ще. Не се тревожи.

— Слушай сега. Всеки понеделник ходя в Дирекция на полицията да се видя с капитана и да го осведомя за работата, бюджета и така нататък. Вероятно ще съм в центъра до края на деня. При теб всичко наред ли е? Том и Лилия могат да ти помогнат, ако се нуждаеш от нещо.

— Всичко е наред. Какви са правилата за взимане на документация вкъщи?

— Не можеш да изнасяш делата оттук. Така някак си се губи идеята да държим всички нерешени случаи на едно място, нали разбираш?

— Ясно. Има ли ксерокс?

— Не копирай документи, Хари. Не искам да си имам неприятности с капитана заради това.

Бош кимна.

— Разбра ли ме? — попита Балард. — Сериозно говоря.

— Разбрах — каза Бош.

— Добре тогава, приятен лов. Мислиш ли, че ще се върнеш утре? Не те притискам.

— Мисля, че ще се върна.

— Добре, значи ще се видим утре.

— Да.

Бош изгледа как Балард си тръгва, после погледна към Лафонт и Агзафи. Можеше да види само върховете на главите им над преградите. Върна се към работата си: прехвърляше отново и отново снимките на местопрестъплението, така че образите да се запечатат завинаги в паметта му. Като свърши с тях, придърпа пак първия том и започна да го чете от самото начало.

Следователите, работили върху случая, бяха Декстър Килмартин и Филип Рослър. Бош ги познаваше по име, но не и лично. Те бяха прикрепени към отдел „Грабежи и убийства“, който се занимаваше с големите случаи в целия град. Той се зае с хронологичния дневник, воден от тях. Дневникът показваше, че сутринта на 11 юни първоначално на случая се отзовали детективите от Холивудския участък, но той бързо бил прехвърлен към елитната гвардия от „Грабежи и убийства“, защото като сексуално престъпление срещу шестнайсетгодишна непълнолетна в Холивудските хълмове неизбежно щял да привлече значително медийно внимание.

По онова време Бош работеше в холивудския отдел „Убийства“, но не беше присъствал на първоначалния оглед, защото той и партньорът му Джери Едгар не бяха на смяна. Имаше обаче смътни спомени за случая и колко бързо той бе предаден на „Грабежи и убийства“. Дори не подозираха, че този случай ще задържи медийния интерес само един ден. На следващата нощ щяха да открият убита бившата жена на великия футболист и не толкова велик актьор О Джей Симпсън заедно с неин познат в Брентуд и това щеше да отвлече цялото медийно внимание от случая Пърлман, както и от всичко друго в града. Убийствата в Брентуд щяха да се радват на подробно отразяване в медиите повече от година и никой нямаше да се интересува от Сара Пърлман.