Разбудени фурии

Капитанът на скатоловеца слезе по мостчето заедно с двама от корабните офицери, които познавах колкото да си кимаме по коридорите. Кои сякаш ги познаваше всички — за поздрав си стиснаха раменете от една ръка разстояние, после бързо заговориха на малояпонски, накрая капитанът изсумтя и тръгна към кулата на пристанищната управа, следван от другите двама. Кои пак се обърна към нас.

— Ще останат тук за известно време, трябва да ремонтират гравитационните системи. Откъм левия борд има друг скатоловец, с капитана са стари приятели. Утре ще купят прясна стока за Милспорт, колкото да не предизвикат подозрения. Междувременно ние изчезваме призори с един от контрабандните катери на Сегешвар. Това беше най-доброто, което успяхме да уредим.

Мъчех се да не гледам лицето на Бразил. Зазяпах се към грамадните надстройки на суперсала. Изпитвах истинско облекчение, че Вирджиния Видаура е в списъка на оцелелите, но една малка емисарска частица от мен наблюдаваше оживеното вечерно движение по палубите, засичаше евентуалните точки за наблюдение или снайперски обстрел.

— Можем ли да вярваме на тези хора?

Кои кимна. Изглеждаше облекчен да се зарови в подробностите.

— В огромното мнозинство — да. „Картини“ е построен в Драва, повечето акционери са потомци на някогашните кооперативни собственици. На борда се е оформила своеобразна квелистка култура, тоест хората си помагат, но не се бъркат излишно в чуждите работи.

— Тъй ли? Звучи ми почти като утопия. Ами външният екипаж?

Погледът на Кои стана строг.

— Външният екипаж и новодошлите знаят с какво се захващат. „Картини“ си има репутация, както и другите суперсалове. На когото не му харесва, да си върви.

Бразил се изкашля.

— Колко от тях знаят какво става?

— Колко души знаят, че сме тук ли? Около дузина. А защо сме тук — само двама ветерани от Черните бригади. — Кои огледа изпитателно скатоловеца. — И двамата искат да присъстват на Потвърждението. Имаме тайна квартира на долната кърмова палуба, където можем да го извършим.

— Кои. — Аз застанах пред него. — Искам първо да поговорим. Има едно-две неща, които трябва да знаеш.

Той ме огледа с непроницаемо, сбръчкано лице. Но в очите му светеше жажда, с която знаех, че не мога да се преборя.

— Налага се да почакаш — каза той. — Първата ни грижа е да потвърдим Нейната самоличност. Ще бъда благодарен, ако никой не ме нарича по име, докато не приключим.

— Да потвърдите — рязко повторих аз. Почваше да ми писва от начина, по който произнасяха Нея. Просто се усещаше главната буква. — Имаш предвид истинско потвърждение, нали, Кои?

Погледът му прескочи рамото ми и се зарея към скатоловеца.

— Да, точно това имам предвид — каза той.

Много е изписано за плебейските корени на квелизма, особено през вековете след като неговата създателка бе проявила добрината да умре и да напусне сферата на политическите дебати. Фактът, че Квелкрист Фолкънър е избрала да се опре на най-бедните наемни работници в Харлановия свят, водеше мнозина неоквелисти до странното убеждение, че по време на Разселването е възнамерявала да издигне лидери, избрани изключително от тези среди. Фактът, че самата Надя Макита произхожда от сравнително привилегированата средна класа, старателно се заобикаляше, а тъй като не бе успяла да се издигне до върха на политическата власт, не й се бе налагало и да отговори на основния въпрос: Кой ще командва, когато пушилката се разсее? Но макар и премълчано, основното противоречие на съвременния неоквелизъм си остава неразрешено и в квелистка компания се смята за неприлично да го изтъкваш.

Затова реших да не отбелязвам факта, че тайната квартира на долната кърмова палуба явно не принадлежеше на изисканите ветерани от Черните бригади — мъж и жена — които ни чакаха там. Долната кърмова палуба е най-бедният и най-неприятен квартал на всеки суперсал или плаваща фабрика, и никой не се заселва там по свое желание. Усетих как вибрацията на двигателите се засилва, докато слизахме по стълбичките откъм по-желаните жилищни територии из надстройките и по горните палуби, а когато влязохме в апартамента, всичко наоколо непрестанно боботеше и се тресеше. Оскъдна корабна мебел, надраскани и протрити стени, минимум украса — всичко подсказваше, че наемателят рядко се мярка тук.

— Извинете за обстановката — каза любезно жената, докато ни въвеждаше. — Ще е само за една нощ. А близостта до двигателите прави дистанционното наблюдение почти невъзможно.

Нейният спътник ни поведе към столове, подредени около евтина пластмасова маса. Бяла покривка, чайник върху подгряваща плоча, чинийки със суши. Много официално. Докато сядахме, той заговори:

— Да, освен това сме едва на сто метра от най-близкия люк за външна поддръжка, откъдето ще ви вземат утре сутрин. Ще докарат катера точно под носещите ребра между шести и седми кил. Можете да се спуснете право оттам. — Той кимна към Трес. — Макар и ранена, ще се справите без особени трудности.