Разбудени фурии

— … за Алабардос?

Дълго мълчание.

— Не е ясно, имам чувството, че >>????<<. Спомням си нещо за хеликоптер. Към хеликоптер ли отивахме?

Тя леко трепереше. Не за пръв път всички се отдръпнаха от главния въпрос като крилодери от изстрел.

— … нещо за…

— … в общи черти реакционна теория…

— Не, едва ли. Ако разглеждах други >>модели?<<…

— Но нима не е аксиома, че >>борбата!<< за контрол на >>

????<< ще предизвика…

— Тъй ли? Кой го казва?

— Ами — Смущение, разменени погледи. — Ти го каза. Или поне >>твърдеше/признаваше?<<, че…

— Глупости! Никога не съм казвала, че една конвулсивна смяна на политиката е >>ключ?<< към по-добро…

— Но Спавента твърди, че си проповядвала…

— Спавента? Тоя скапан мошеник. Още ли диша?

— … а съчиненията ти по демографска динамика показват…

— Виж какво, аз не съм някакъв шибан идеолог, разбра ли? Бяхме изправени пред >>гърбун в прибоя?

<< и трябваше да…

— Значи казваш, че >>????<< не е ключ към >>????<< и намаляването на >>бедността/невежеството<< би означавало…

— Естествено. Никога не съм твърдяла друго. Впрочем, какво стана със Спавента?

— Ами… напоследък преподава в Милспортския университет и…

— Преподава? Ах, мръсникът!

— Хм. Може би трябва да обсъдим >>

версия/възглед<< за тези събития, основана не толкова върху >>????<<, колкото теориите за >>прашката/отката?<< на…

— Много добре, докато е на теория. Но дай ми един-единствен >>убедителен пример?

<< в подкрепа на тези твърдения.

— Е-е-е…

— Именно. Демографската динамика не е >>кръв във водата?<<, а опит да се…

— Но…

И тъй нататък, и тъй нататък, докато Кои изведнъж се изправи сред трополене на евтини мебели.

— Стига толкова — безцеремонно отсече той.

Всички останали се спогледахме. Кои заобиколи масата и старческото му лице беше обтегнато от вълнение, докато се взираше в седналата жена. Тя отвърна с безизразен поглед.

Той протегна ръце към нея.

— Аз — той преглътна с усилие — укривах досега от теб своята самоличност. В името на нашата кауза. Нашата обща кауза. Но аз съм Сосеки Кои, командир на Девета черна бригада, Шафранов фронт.

Маската върху лицето на Силви Ошима се разтопи. На нейно място цъфна бледо подобие на усмивка.

— Кои? Шаки Кои?

Той кимна. Хапеше устни.

Тя хвана протегнатите ръце и той я изправи на крака до себе си. Завъртя се към масата и ни огледа един по един. Виждахме сълзите в очите му, чувахме ги в гласа му, когато заговори.

— Това е Квелкрист Фолкънър — каза дрезгаво той. — За мен вече няма и капка съмнение.

После пък се завъртя и я прегърна. По бузите му изведнъж се затъркаляха сълзи. Гласът му пресекваше.

— Толкова дълго те чакахме да се върнеш — проплака той. — Толкова дълго.

Част пета

Ето идващата буря

Никой не чул как се завърнал Ебису, докато не станало твърде късно, а тогава вече казаното не можело да се върне, нито извършеното да се поправи и всички присъстващи трябвало да отговарят…

Легенди за Морския бог

Ветрове с непредсказуема посока и скорост… очаквайте бурно време…

Кошутска мрежа за метеорологични прогнози Предупреждение за извънредни атмосферни условия

Глава 38

Събудих се от кошутска жега, утринни лъчи, лек махмурлук и глухо ръмжене. Отвън някой хранеше блатните пантери в клетките.

Погледнах часовника си. Беше много рано.

Полежах с омотани около кръста чаршафи, слушайки ръмженето на животните и грубите подвиквания на гледачите по мостчетата над тях. Преди две години Сегешвар ми бе показал развъдника и още помнех с каква ужасяваща мощ скачаха пантерите да хванат парчета рибно филе колкото половин човек. Гледачите викаха и тогава, но колкото повече ги слушах, толкова по-ясно осъзнавах, че това си е чисто перчене, опит да съберат кураж, за да се преборят с инстинктивния страх. С изключение на един-двама опитни блатни ловци Сегешвар наемаше персонала почти изключително от пристанищата и бордеите на Нова Пеща, където шансовете някое хлапе да е виждало истинска пантера бяха горе-долу същите, както и да е стъпвало някога в Милспорт.