Разединени равнини

Днес императорът закусваше в компания. Често канеше на трапезата си държанки, не толкова често — генерали или съветници, които си бяха спечелили благоразположението му. Ала веднъж в десетницата пращаше да доведат сестра му. Тя живееше в свой собствен дворец в другия край на града, дворец, който на практика беше луксозен затвор и нищо повече. Императорът беше наясно, че за да пристигне тук навреме за закуската, сестра му е станала малко след полунощ. Така де, щерката на Империята не можеше да се яви пред височайшия си брат, без да е подходящо нагиздена, парфюмирана и белосана.

В качеството си на император, Алвдан сам избираше бойните полета на своите победи, така че ето я и нея.

Седяха на една маса и не твърде далеч един от друг, а слугите се претрепваха да им сервират кекс с подправки, току-що изпечен хляб и топла медовина. Градът се събуждаше и стотици криле улавяха първите лъчи на слънцето. Никой от летящите му поданици не би си и помислил да наближи двореца, разбира се. На нивото над терасата имаше достатъчно пазачи, готови на мига да застрелят натрапника.

Имаше и още един пазач, разбира се, който стоеше зад стола на сестра му, повече като напомняне за положението й, отколкото от съображения за сигурност.

— Името ти пак изскочи на съвещанието — отбеляза той, отпивайки от медовината.

Изглеждаше напълно спокоен тук, отпуснат на стола си и раздаващ усмивки на прислугата. Тя, от друга страна, седеше с изправен като дъска гръб, ядеше колкото птиче, а маниерите й бяха безупречни. Осем години по-млада от него, все още почти дете, сестра му беше живяла в страх през съзнателната половина от живота си.

— Струва ми се, че генерал Максин искаше да ти напомни за себе си.

Алвдан умееше да разчита и думите, и мислите й. Сега тя стисна едва доловимо устни, което извика широка усмивка на неговите. Виж, това име тя никога нямаше да забрави. Трима братя и една сестра, по-малки от него и по-големи от нея, бяха паднали в жертва на Максин, било лично от ножа му, било по негова заповед.

— Аз, от своя страна — каза тя, — несъмнено съм благодарна на генерала за загрижеността му.

Той се засмя учтиво.

— Скъпа ми Седа, всички те държат най-сетне да откриеш своята посока в живота.

— Трогната съм. — Седа отхапа миниатюрна хапка от парчето кекс, без да изпуска от поглед ръцете му, в случай че императорът даде някакъв знак на пазача зад стола й. — Макар че мога да се досетя каква посока имат предвид.

— Те не разбират отношенията помежду ни — продължи Алвдан. Един слуга му поднесе още хляб и намаза порязаницата с масло.

— Боя се, че същото важи и за мен, Алвдан. — Усети как пазачът зад гърба й помръдва и побърза да добави: — Ваше императорско величество.

— Мислят ме за мекосърдечен. Терзае ги мисълта, че Императорът на осите има такъв осъдителен недостатък в характера си — уведоми я той.

— Значи сте прав, като казвате, че не ви разбират.

— Нахалството, скъпа ми сестро, не ти отива — предупреди я той.

Тя сведе глава, но погледът й все така следеше неотклонно ръцете му.

— Двамата с теб се разбираме, нали така? — настоя на своето той.

— Така е… ваше величество.

— Кажи го на глас — подкани я той. Тя вдигна глава да го погледне и той повтори: — Кажи го на глас. Обичам да го чувам от твоята уста.

За миг тя сякаш възнегодува вътрешно, но мигът отмина без следа.

— Вие ме мразите и презирате, ваше величество. Моето нещастие ви носи радост.

— А един император по право заслужава цялата радост, която може да му предложи животът, нали така — потвърди доволно той. — Моите съветници и техните планове! Те не разбират твоя потенциал. Миналата година крояха планове да те омъжат, да направят от теб нечия почтена съпруга. Явно не разбират, че ти не си като другите жени от нашата раса. Ти не си обикновено украшение, с което да закичиш някой мъж. Ти си оръжие и ако дръжката ти е в ръцете на мъжка ръка, то тази ръка ще обърне острието срещу мен. Мисля, че генерал Максин сам би приел да се ожени за теб, ако бях изглупял дотам, че да му позволя.

Тя промърмори нещо под нос и императорът удари нетърпеливо по масата с дръжката на ножа си.

— Казах, че по-скоро бих умряла, ваше величество — повтори по-високо тя.

Алвдан се усмихна.

— Е, значи идеята не е чак толкова лоша. Винаги мога да пратя някой да резне гърлото на Максин по време на първата брачна нощ. Това би било подходящ сватбен подарък, не мислиш ли?

— Ваше величество забравя кого всъщност иска да нарани — каза уморено тя.

— Може и така да е. Сега обаче искат да те въдворят в някакъв орден на аскети. Сякаш някоя разбунтувала се фракция не би могла да те извади оттам зад гърба ми. И точно в това е сърцевината на проблема. Докато си жива, ти винаги ще си заплаха за мен. Ако си мъртва… Ще трябва да браня трона си денем и нощем и ако ръцете ми са оцапани с твоята кръв, кой знае откъде ще дойде следващата заплаха? Така че, сестрице, волю-неволю ще трябва да те държа жива и близо до себе си.