Разединени равнини

— Е, тогава местонахождението му е моя. — Фрейуел се облегна назад, явно доволен от себе си. Той беше от по-дребните гангстери в Хелерон и неговата територия, както наричаха тук организираните престъпни банди от подземния свят, беше жалка в сравнение с останалите, но напоследък се беше разширила значително. Говореше се, че натрупал цяло състояние покрай неотдавнашния престой на имперски войски пред портите на града — продавал им всякакви стоки и услуги, включително алкохол, опиати и жени, — и сега имал достатъчно средства, за да разшири влиянието си.

— Трябва да разбера къде е отишъл — заяви тя. — И ще разбера. Изминах дълъг път по следите му и няма да се откажа сега.

— Е, може пък твоята работа да си остане твоя работа, ако разполагаш с достатъчно, за да си осигуриш дискретността — каза Фрейуел, внезапно загубил интерес. — Хайде да приключваме. Отнемаш от ценното ми време, жено. Покажи ми парите си.

Фелисе откри, че се е усмихнала и че усмивката й притеснява Фрейуел и биячите му.

— Не съм дошла да купувам — обясни тя. Беше толкова просто, а тъпият бръмбар още не го беше проумял. — Дошла съм, за да се разплатя.

Фрейуел погледна озадачено към хората си. Междувременно Фелисе бе скъсила разстоянието помежду им, толкова бавно и незабелязано, че двама от телохранителите на Фрейуел едва успяха да й препречат пътя навреме. Ръцете й литнаха напред, острите като бръснач куки на палците й се разгънаха и тя повали противниците си с няколко бързи и икономични движения.

Фрейуел изпищя и се отблъсна назад толкова силно, че катурна импровизирания си трон, падна заедно с него и ботушите му щръкнаха във въздуха. Фелисе се обърна, плъзна поглед по шашардисаните телохранители и вдигна високо ръка.

Паякородният, чието лице Фелисе познаваше, отстъпи назад, измъкна меча й изпод плаща си и го метна към нея в прецизна дъга над главите на другарите си. Фелисе го улови с лекота.

Въоръжена отново, тя изчака всички да извадят оръжията си. Така изглеждаше честно. Бяха десетима и понечиха да се хвърлят вкупом отгоре й, но тя не чака да я нападнат, а взе на бегом няколкото стъпала на импровизирания подиум и се засили оттам с протегнат меч.

Не ги биваше много в близкия бой, но имаха значително числено превъзходство. Фелисе превърна броя им в свое предимство и ги остави да се сбутат в желанието си да я достигнат първи. Нейният меч вършееше из мелето като светкавица, като слънчев лъч. Всяка атака нанасяше кървава рана, всяка стъпка назад или встрани предугаждаше безпогрешно тромавите им остриета. Зад тях паякородният предател беше извадил дълъг кинжал, подбираше методично жертвите си и ги убиваше с прецизността на хирург.

И изведнъж противниците свършиха. Стана толкова внезапно, че Фелисе се зачуди къде са се дянали, а после видя труповете. Вече бе свикнала с това — сътресението на причинно-следствената връзка, потресът, когато идваше на себе си и откриваше кръв по меча си и трупове наоколо. Някаква част от нея, невинната й част, се беше разхлабила в главата й и юздите бяха преминали в ръцете на хладнокръвното умение, което да я тласка напред.

Тръгна към трона, където Фрейуел Последния шанс се надигаше на крака с лъснало от пот широко лице.

— Колкото и да са ти платили, ще го удвоя — изломоти той, но на нея й плащаха със следващата глава от историята на Талрик, а това той не би могъл да удвои.

— Няма да отнемам повече от ценното ти време — каза тя и го прободе. Чак след това забеляза, че е държал меч в ръката си. Не че му беше помогнал особено.

После се обърна като изпълнител към своята публика.

Паякородният изръкопляска учтиво.

— Дотук с Шансовите. Работодателят ми ще е на седмото небе. Пада им се, като не знаят да си налягат парцалите, така казвам аз. — Беше прехвърлил средната възраст, дългата му коса беше започнала да побелява, а дрехите му хем бяха тежкарски, хем издаваха ограничени средства. Но се изразяваше като образован човек и Фелисе се зачуди как ли е паднал толкова ниско.

— Талрик? — изстреля въпросително тя, без да отпуска меча си.

— От работодателя ми ли искаш да го чуеш, или от мен? — Името на паякородния беше Дестрахис, спомни си тя, но името на работодателя му й се губеше.

— Кажи ми ти — подкани го Фелисе.

Той кимна и седна на една пейка.

— Така… Нашият човек е бил тук неотдавна с голям отряд осородни и са се забъркали в някаква голяма неприятност. Говори се, че са взривили някаква машина на име „Гордост“, макар че това не ми звучи особено логично. Но после са ги изритали бързо-бързо от града, включително и твоя човек. Отишли в Аста. Това е имперски…

— Аста я знам — прекъсна го Фелисе. — Значи е там сега? Тогава ще тръгна натам.

Дестрахис вдигна ръка.

— В нашата територия плащаме честно дълговете си, мадам. Не е в Аста, сигурни сме. Има един тип, който търгува с всякакви тайни, има си вземане-даване и с осоидите. Та той е чувал за твоя човек. Името на Талрик се споменава често след оная история с взривеното автовозило. Ти не си единствената, която се интересува от него.

Тя го гледаше в очакване и паякородният внезапно се усмихна.