САКАТИЯТ БОГ

– Разбира се. Освен това не мога да измисля по-добра фраза, с която да я поздравя.

– Силхас. Само един Хуст? Много дързък си станал. Цял легион отиде да се срази с нея и не се върнаха.

– Умряха, да, но не се провалиха.

– Дар от Сянката, казваш?

– Да. Но не Ходещия по ръба.

– Кой тогава?

– Помпозна титла си е измислил. Нов бог. Сенкотрон.

„Сенкотрон. Ах. Не е толкова помпозно, колкото мислиш.“

– Не го подценявай, приятелю.

– Предупреждаваш ме за някой, когото изобщо не си срещал?

– Да.

– Какво ти дава основание?

Тюлас посочи меча в ножницата.

– Това.

– Признавам, че малко съм притеснен, приятелю.

– Добре.

– Да ти покажа ли драконовата спойка?

„О, богове!“

Татко?

Гледката беше размътена, зацапана като стар стенопис, но мъжът вдигна глава от стола, в който се бе отпуснал. Уморените очи примижаха в сумрака.

– Ако това е сън, Руд… Изглеждаш добре и това ме радва.

Къде си?

Удинаас изкриви лице в гримаса.

– Упорита е, също като мен. Е, не съвсем.

Домът на Серен Педак. След това… Силхас прецени вярно. Отишъл си при нея. За помощ.

– Отчаяние, Руд. Май то тласка живота ми напоследък. А ти? Добре ли си?

Силата ми расте, татко. Кръвта на Елейнт. Плаши ме. Но вече мога да достигна до теб. Не сънуваш. Невредим съм.

Удинаас потърка лицето си. Изглеждаше състарен в очите на Риад и това го жегна дълбоко. После баща му кимна.

– Имасс се крият, на север от града. Гора, изоставена от теблорите. Опасно е, но няма избор. Утешавам се с мисълта за тези древни хора, предтечи на всички нас може би, свили се там невидими сред човечеството. Щом това е възможно, значи има толкова много други невероятни възможности и може би светът не е чак толкова пуст, колкото мислим, че сме го направили.

Татко, Килава те отпрати, защото няма да се противопостави на раздирането на портала. Удинаас извърна лице.

– Подозирах нещо такова.

Тя вече е вдигнала ръце…

– Руд, мисля, че това бе желанието й през цялото време. Всъщност не мисля, че смъртното нараняване на Кетъл дойде от другата страна на Старвалд Демелайн. Азатът беше млад, да, но силен. А с Финнест на Скабандари просто… помниш ли колко уверени бяхме? Но после изведнъж нещо се промени…

Риад помисли над това и в душата му кипна гняв.

Беше погрешно.

– Тя върна Имасс в света на живота…

Онова беше жив свят!

– Беше сън обречен да кръжи и кръжи, и никога да не се променя. В очите на природата това беше мерзост. Но чуй ме, Руд… – И той се наведе напред. – Онрак все още я обича. Не прави нищо прибързано. Остави я на мира.

А ако всички умрем? Ако Имасс ги разкрият и избият?

– Довери се на Серен Педак. Тя ще намери място за нас. Руд… стой настрана от драконите. Когато дойдат. Стой колкото може по-настрана от тях.

Силхас ме предупреди за това, татко.

– Той с теб ли е?

Не.

Удинаас кимна.

– Не съм от много доверчивите, но той направи каквото обеща. Ще му го призная. Все пак, радвам се, че си е отишъл.

Татко, Серен Педак трябва да защити детето си – той е в голяма опасност. Предложи й закрилата на Имасс.

Удинаас повдигна вежди.

– Това наистина може да свърши работа. Добра идея.

Не е моя, татко. На Силхас Руин е.