САКАТИЯТ БОГ

„Ще отида при нея. В Карканас. Ще я помоля за прошка. Никоя от двете ни не може да понесе тежестта на тази корона. Би трябвало да я захвърлим. Можем да намерим силата за това. Трябва.“

„О, колко съм глупава. Йедан няма да отстъпи. Изгубеният живот на толкова хора трябва да означава нещо, дори да е безсмислено. Тъй че, изглежда, всички трябва да умрем. Изглежда, нямаме избор. Нито шейките, нито ледериите, нито Сандалат Друкорлат, кралицата на Върховен дом Мрак.“

Пресегна се и гребна шепа бял пясък. Стрити на прах кости.

– Всичко е тук – прошепна Ян. – Цялата ни история, тук. От тогава… до сега. До това, което предстои. Всичко… тук.

И пред погледа й ръката се стегна в юмрук, сякаш за да съкруши всичко.

16.

Камък шепне

Търпение

Но взимаме длето в ръката

Дете моли

Още не

Но пясъците са изтекли

Небе крещи

Лети

Но стоим на земята

Вятър пее

Свободен

Но корени държат ни в плен

Любим шепне

Остани

Но трябва да си идем

Живот умолява

Живей

Но смърт е мечтата

Молим се

Още не

Но пясъците са изтекли

Камък шепне

Търпение…

Заклинание

Галан от Карканас

– Ще дойде време – подхвърли Секул Лат, – когато всички ние ще сме напълно забравени.

– Говори за себе си – изръмжа Ерастас.

– „И те ще пият кръв.“ Помниш ли това? „Книга за Древните“. И това е последният спомен, който ще остане за нас. Като кръвопийци. Тирания на жаждата. Ако ние не спасим поклонниците си, кой тогава? Кой ще спаси всички тези окаяни смъртни?

Зад тях стъпалата на Килмандарос изтътнаха като бойни барабани и гласът й изтътна:

– Не може да бъдат спасени. Никога не е могло.

– Каква полза от нас тогава? За когото и да било от тях?

Ерастас плю на земята и отвърна с презрение:

– За да има кого да обвиняват, Сек. За цялата разруха, която нанасят сами. Едни на други. На себе си. Както и да е, стига. Предъвквали сме го това безброй пъти.

Секул Лат се озърна назад.

– Достатъчно ли се отдалечихме, как мислите?

Очите на Килмандарос бяха помръкнали от умора и тя не си направи труда да проследи погледа му.

– Не.

– Един лабиринт…

Тя го прекъсна:

– Нараняването ще порази всеки лабиринт. Млад и Древен. Единствената ни надежда е да се махнем колкото се може по-далече от нея.

Ерастас сви рамене.

– Бездруго К’рул никога не ми е харесвал много.

– Това начинание само наранява – каза Килмандарос. – Ако не бъде убита навреме, К’рул наистина ще умре и светът ще бъде развален. Смъртта на магията и много повече.

Секул Лат се усмихна на Ерастас.

– И тъй, монетата е хвърлена, върти се и върти.

– Тя вече не е наш проблем – отвърна той и почеса с пръст кухината на откраднатото си око. – Сестра й ще трябва да се оправи с нея. Или някой друг.

– И от това зависи съдбата ни – някой друг да почисти мазалото, което направихме. Смея да заявя, че децата ни няма да харесат това бреме.

– Няма да живеят достатъчно дълго, че да харесат каквото и да било – рече Ерастас.

„Виждам истинския ни проблем, приятели. Не искаме бъдещето, искаме миналото. С ново име. Но все пак миналото, онзи измислен свят на носталгията, всички нащърбени краища загладени. Рай… за кръвопийците.“

– Драконъс иска да ми навреди – каза Килмандарос. – Чака ме.

– Не бъди глупава – сопна се Ерастас. – Той ще се съюзи с Тиам, за да убият дракона Отатарал. Може да се е заклел във вечна война с хаоса, но дори той няма да се зарадва на края му. Освен това една битка с теб ще е рискована – би могла да го убиеш. Колко дълго стоя пленен в един меч? Мислиш ли, че толкова скоро ще рискува свободата си? Може би наистина има да урежда стари сметки с теб, Килмандарос, но скоро ще открие много по-непосредствени заплахи.

– Освен ако не се досеща за намерението ни.

Секул Лат я погледна през рамо.

– Вече се е досетил, майко. Уверявам те. Но преценката на Ерастас е вярна. Драконъс ще разбере заплахата, възникнала с освобождаването на дракона Отатарал, и присъствието й ще се окаже магнитът за него. Фатален, да се надяваме.

– Мнозина са се опитвали да я убият – съгласи се Ерастас. – И всички са се проваляли. Дори пленяването изискваше сложен капан – на Рейк му трябваха столетия, докато го изобрети.

– Не беше сам – изръмжа Килмандарос.

– И каквото беше направено, ти го развали – подхвърли Ерастас. – А Аномандър Рейк е мъртъв и вече няма никой, който да се мери с безумните му мании…

Ръката на Килмандарос изведнъж изсвистя покрай окото на Секул и порази Ерастас. Изпукаха ребра и той отхвърча настрани и рухна на земята.

Тя пристъпи и застана над него.