САКАТИЯТ БОГ

Гръб погледна Гилимада да види ефекта от думите й, но не видя нищо. Никаква реакция.

– Смъртен меч – каза кралица Абрастал, – убедена ли сте, че можете да си върнете командването на Сивите шлемове? И преди да отговорите – моментът все пак не е подходящ за нереалистично перчене.

Кругава се вцепени.

– Допускате ли, че не разбирам сериозността на момента, ваше величество? Ще бъда откровена. Не знам дали ще успея. Но ще отдам живота си в усилието – можете ли да поискате повече от мен?

Абрастал поклати глава.

– Трябва обаче да излезем срещу врага по такъв начин, че да се справим и с двете възможности – каза Брис.

Зад тях прогърмя глас:

– Те говорят лошо!

Гилимада изведнъж се озова между тях, очите й бяха на нивото на мъжете и жените на конете.

Погледът й се впи в принца и тя свъси вежди свирепо.

– Рибешките лица. Използват думи, които раняват. Ако тази битка тръгне зле, рибешкото лице ще говори и ще ни накара да коленичим. Ще ни накара да убием своя гняв. Вие… вие трябва да сте упорити! Трябва да кажете „не“ и да поклатите главите си за „не“! Трябва да видите рибешкото лице в главата си и после трябва да го бутнете на земята, и после трябва да клекнете отгоре и да се изсерете върху това рибешко лице! Казах!

Последва неловко мълчание, а след това Гръб видя, че Араникт гледа право към него.

Усети странен трепет по гръбнака си и промълви:

– Не знам.

Очите на всички се впиха в него и той усети, че се свива в странната си полуброня.

– Гръб, чухме какво си постигнал в битката между фракциите на К’Чаин – каза Араникт. – Командирът на Теблор говори за силата на Акраст Корвалайн – тази магия на гласа – и не знаем дали ще се озовем днес срещу тази сила. Нито знаем как да й се противопоставим, ако стане това.

– Серете! – изрева Гилимада. – Казах!

Гръб поклати глава.

– В битката на Луните… беше Синн. Повечето. Тя просто ме използва. Все едно, че бях нож в лявата й ръка. Не знам какво мога да направя.

– Ще се справим с тази заплаха, когато дойде – заяви Брис Бедикт. – В момента бих приел с охота предложения за сражението. Кралице Абрастал, вашите съображения?

Жената от Болкандо се намръщи. Развърза шлема си и го смъкна. Главата й беше обръсната.

– Мисля, че трябва да пренебрегнем перишите – да си стоят в дупките си или… – Хвърли поглед към Кругава. – Или да обърнат знамената си, ако Смъртният меч възвърне властта си. Тъй или иначе, оставяме центъра на мира.

Брис кимаше.

– Мислех почти същото. Нямам желание да лея перишка кръв, а всъщност командирът Ассаил ни е направил услуга, като ги е изолирал така. Следователно трябва да подсилим десния си фланг – в мига, в който видим, че врагът се разцепва, за да се престрои и тръгне в бърз марш към Шпила, трябва да се противопоставим на този ход с колкото може повече сила. Съответно, бих искал Теблор да оформят центъра на това прихващане.

– За другото ще трябва само шепа, да задържим траншеите – промърмори Спакс.

– Така че влизаме в бой само с шепа – отвърна Брис – и разгръщаме ред след ред колкото може по-бързо.

– Би трябвало да свърши работа – каза Абрастал. – Без да се засягате, принце, но ще поставя легиона Евъртайн вдясно от центъра.

– Не се засягам, ваше величество. Преценката ви, че легионът ви е нашият елит, е основателна. Щом започне това разгръщане на резервите, врагът може да упражни натиск от вашата страна, за да пробие и да спре придвижването ни на изток.

– Аз бих направила същото – отвърна Абрастал. – Ще сме готови за това.

– Много добре. – Брис ги огледа. – Е, това е, нали? Така да бъде. Желая на всички ви успех в задачите.

– Принце – каза Кругава. – Бих искала да продължа с вас до билото.

Брис кимна.

Щом групата се разпръсна, Гръб остави своя Ве’Гат да тръгне след звяра на Кругава. Погледна нагоре към небето. Нефритените странници грееха точно над него, върхът на всеки нокът ярък като самото слънце. Небето бе твърде претъпкано и изведнъж той осъзна, че ще стане още по-претъпкано, преди да свърши този ден.

– Какво е това, мамка му?

– Внимавай – скастри го Сторми. – Езикът ти оскърбява дестраянта ни.

Геслер изръмжа, издърпа краката си от люспестите стремена и се изправи на гърба на Ве’Гат.

– Проклета от Гуглата армия, добре, но не виждам никакъв лагер и изглеждат… странно.

– Богове на бездната, Гес, сядай долу, преди да паднеш и да си счупиш мършавия врат. – Сторми се обърна към Калит. – Задръж ги всички, момиче, освен Саг’Чурок – ще вземем Ловеца К’елл с нас да проверим какво е това.

Тя кимна.

Внушителната армия К’Чаин Че’Малле спря и Геслер махна с ръка и поведе напред Сторми и Саг’Чурок в нещо, което можеше да мине за лек тръс.

Загадъчната армия стоеше неподвижно на обрасъл с дървета хълм в края на изоставено село. Примижал, Геслер загледа за обичайния блясък на броня и оръжия, но нямаше нищо такова.

– Може би изобщо не са армия – измърмори той, щом Сторми спря до него. – Може да са бежанци.

– Очите ти са зле, Гес.

– Какво искаш да кажеш?

– Старче, сляп си като задника на Качулатия. Това са Т’лан Имасс!