Сфера

Диаскопът внезапно изгасна. Стаята потъна в мрак. Разнесоха се развълнувани възклицания. Норман чу Барнс да казва:

— Дявол да го вземе, пак ли!

Някой зачука по вратата, после отдолу се промъкна лъч светлина.

Бет доближи ухо до Норман и рече:

— Непрестанно проблеми с енергозахранването. Успокоително, а?

След няколко секунди светлините блеснаха и Барнс продължи.

— На 25 юни един от дистанционните апарати отряза парче от опашката и го изнесе на повърхността. Анализът показа, че се касае за титаниева сплав с епоксипресин. На Земята технологията за добиване на подобна сплав в настоящия момент е непозната.

Експертите потвърдиха, че произходът на перката е извънземен — макар че след десет или двадесет години ние също ще сме състояние да синтезираме подобна сплав.

Хари Адамс изръмжа, наведе се напред и си отбеляза нещо в бележника.

Междувременно, обясни Барнс, с помощта на други роботи на дъното били разположени сеизмични заряди. Сеизмичните анализи показали, че заровената аномалия е от метал, но е куха и има комплексна вътрешна структура.

— След две седмици интензивни изследвания, — каза Барнс, — стигнахме до извода, че аномалията представлява някакъв вид космически кораб.

Окончателното потвърждение дошло на 27 юни от геолозите. Взетите от дъното проби доказвали, че настоящото океанско дъно е било много по-плитко, вероятно не повече от осемдесет или деветдесет фута. Това обяснявало и наличието на дебел коралов пласт, покриващ кораба, със средна дебелина тридесет фута. Ето защо, геолозите предположили, че корабът се намира на нашата планета от преди триста години до петстотин години. Може би хиляда.

— С огромна неохота, — говореше Барнс, — специалистите от ВМФ трябваше да признаят, че находката най-вероятно е космически кораб, принадлежащ на чужда цивилизация. Последва спешно свикване на Съвета за Национална Сигурност, на което президентът настоя корабът да бъде отворен. Още на 29 юни членовете на НФЖ-групата бяха призовани.

На 1 юли спуснали подводната станция ДС3-7 и я разположили в непосредствена близост до космическия кораб. В ДС-7 били настанени девет водолази от флотата и започнали работа в изкуствено обогатена на газове среда. Натоварили ги с изкопните работи.

— Мисля, че с това въвеждането ви приключва — каза Барнс. — Някакви въпроси?

Пръв се обади Тед.

— Има ли някакви подробности за вътрешната структура на космическия кораб?

— Не, до този момент. Изглежда корабът е бил построен по такъв начин, та ударните вълни да се плъзгат по външната повърхност на корпуса, който е невероятно здрав и издръжлив. Това ни попречи да получим ясно изображение на вътрешността при сеизмичните изследвания.

— А пасивните техники за вътрешен оглед?

— Опитвахме и това — кимна Барнс. — Гравиметричен анализ — отрицателен. Термография — неуспешна. Съпротивителна картография — неуспешна. Прецизна протонна магнетометрия — отрицателна.

— Подслушващи устройства?

— От първия ден разполагаме с разположени на дъното хидрофонни шумоуловители. Корпусът не провежда никакви звуци. Поне до този момент.

— А скопичните процедури?

— Повечето включват радиация, от която засега бихме желали да се въздържаме.

— Капитан Барнс, — взе думата Хари, — забелязах, че перката изглежда добре запазена, а корпусът прилича на идеален по форма цилиндър. Смятате ли, че този кораб се е блъснал в океана?

— Да — отвърна Барнс, но изглеждаше обезпокоен.

— Значи обектът е издържал на пряк удар с повърхността при висока скорост и е останал цял и невредим?

— Ами, той е невероятно здрав.

Хари кимна.

— Би трябвало…

— Тези водолази долу, — прекъсна го Бет, — с какво се занимават?

— Търсят входната врата — усмихна се Барнс. — За момента използваме класическа археологична техника. Копаем пробни отвърстия в корала и оглеждаме корпуса за люк или нещо подобно. Надяваме се да го открием до четирийсет и осем часа. Успеем ли, влизаме веднага. Други въпроси?

— Да — рече Тед. — Каква беше реакцията на руснаците за откритието?

— Не сме съобщавали на руснаците — отвърна Барнс.

— Не сте им казали?

— Не. Не сме.

— Но това е безпрецедентно събитие в човешката история. Не само американската. В историята на цялото човечество. Длъжни сме да го споделим с останалите народи. Подобно откритие може да обедини всички…

— Кажете го на президента — отвърна Барнс. — Не знам какво е имал пред вид, но решението е негово. Други въпроси?

Спогледаха се мълчаливо.

— Е, значи приключихме — каза Барнс.

Светлините блеснаха. Разнесе се скърцане на кресла, хората един по един се надигаха. И тогава се обади Хари Адамс.

— Капитане, трябва да призная, че съм възмутен от съобщението ви.

Барнс го погледна изненадан.

— Какво искате да кажете, Хари?

Останалите спряха и впериха погледи в Адамс. Седеше в креслото с ядосано изражение.

— Да не сте решили да ни съобщите новината със заобикалки?

— Коя новина?

— Новината за вратата.

Барнс се разсмя неуверено.

— Хари, нали току що ви казах, че водолазите копаят пробни отвори и търсят входната…