Сфера

— А аз пък казвам, че от три дена предполагате местонахождението на вратата. Още когато сте започнали да ни събирате. А сега вече го знаете със сигурност. Прав ли съм?

Барнс мълчеше. Стоеше неподвижно, със замръзнала на лицето усмивка.

Божичко, мислеше си Норман, гледайки Барнс. Хари е прав. Известно беше, че Хари има невероятно логичен ум и изумителни дедуктивни способности, но Норман за пръв път ги виждаше в действие.

— Да — кимна Барнс. — Прав сте.

— И знаете местонахождението на вратата?

— Да. Знаем го.

В настъпилата тишина пръв се обади Тед.

— Но това е фантастично! Това е изключително! И кога ще слезем долу за да проникнем в кораба?

— Утре — отвърна Барнс без да откъсва очи от Хари. — Миниподводницата ще ви свали долу по двойки. Ще започнем прехвърлянето утре в осем часа.

— Колко вълнуващо! — говореше Тед. — Фантастично! Невероятно!

— Така че, — каза Барнс, все още загледан в Хари, — гледайте тази нощ да се наспите — ако можете.

— Сън невинен, що душата изпълва с блянове — занарежда Тед. Изглеждаше сякаш ще се пръсне от вълнение.

— До края на деня при всеки от вас ще дойдат тилови офицери за да извършат необходимите измервания за водолазни костюми. Ако имате още въпроси, ще ме намерите в кабинета.

Барнс напусна залата и с това съвещанието приключи. Останалите го последваха, а Норман остана последен, заедно с Хари Адамс. Хари все още не бе станал от стола си. Гледаше как техниците събират сгъваемия екран.

— Страхотно изпълнение беше — отбеляза Норман.

— Така ли? Защо?

— Ти надуши, че Барнс крие от нас за вратата.

— А, той много неща не казва — промърмори хладно Адамс. — Всъщност, не ни е съобщил нито един важен факт.

— Какво например?

— Например, — отвърна Хари и най-сетне реши да се изправи, — че капитан Барнс е съвсем наясно защо президентът иска всичко да бъде запазено в тайна.

— Наясно ли е?

— При тези обстоятелства, президентът няма друг избор.

— Кои обстоятелства?

— Той знае, че обектът долу не е космически кораб.

— Тогава какво е?

— Мисля че е пределно ясно какво е.

— Не и за мен — рече Норман.

Адамс се усмихна за пръв път.

— Ако ти кажа, няма да ми повярваш — подхвърли той и се отправи навън.

ТЕСТЪТ

Артър Левин, морският биолог, беше единственият член на групата, който Норман не бе срещал преди. Ето нещо, за което тогава не се досетихме, мислеше си Норман. Сметнали бяха, че предполагаемият контакт ще се осъществи на сушата, а бяха забравили очевидното — че ако космически кораб се спусне над Земята, най-вероятно е да попадне на водна повърхност, покриваща над седемдесет процента от планетата. От тази гледна точка, ясно беше че ще се нуждаят от морски биолог.

Какво ли още сме пропуснали, запита се Норман?

Когато откри Левин, той напрягаше мускули на една напречна греда. Левин идваше от Океанографския институт в Уудс Хол, Масачузетс. Ръкува се с влажна от пот длан. Левин изглеждаше доста подтиснат и не след дълго призна, че е хванал морска болест.

— Морска болест? И вие сте морски биолог? — учуди се Норман.

— Работя в лаборатория. На сушата. Където нищо не се движи постоянно. Защо се усмихвате?

— Съжалявам — рече Норман.

— Струва ви се смешно а, морски биолог, хванал морска болест?

— По-скоро нелепо.

— Не съм само аз — обясни Левин. Той погледна към океана. — Вижте там. Хиляди мили равна повърхност. И нищо друго.

— Това е океана.

— Тръпки ме побиват — каза Левин.

— И така? — запита го Барнс, когато се върнаха в кабинета. — Какво мислите?

— За кое?

— За групата, по дяволите!

— Това е съставът, на който се бях спрял преди шест години. Групата е добре побрана и доста способна.

— Искам да знам кой пръв ще се огъне.

— Защо трябва някой да се огъва? — запита Норман. Той забеляза, че по лицето на Барнс се стичат тънички капки пот. Капитанът очевидно също беше доста напрегнат.

— На хиляда фута дълбочина? — запита Барнс. — Обитаващи и работещи в тясна, пренаселена станция? Вижте, не става дума за отряд опитни флотски водолази, привикнали на дисциплина и умеещи да се владеят във всякаква ситуация. За Бога, аз говоря за тълпа учени! Искам да знам със сигурност, че всички те са здрави. И че никой от тях няма да се побърка.

— Не знам дали ви е известно, капитане, че психологията не е в състояние да даде подобна предварителна оценка. За това кой ще се побърка.

— Дори когато става дума за страх?

— Каквото и да е.

Барнс сбърчи вежди.

— Мислех, че сте специалист по страха.

— Моята тясна специалност е тревогата и бих могъл да ви кажа, съобразно личните характеристики, кой от членовете ще бъде подложен на екстремна тревога при стресови ситуации. Но не бих могъл да предрека кой би се огънал под влияние на стреса и кой би издържал.

— Тогава за какво ви бива? — възкликна ядосано Барнс. После въздъхна. — Съжалявам. Не искате ли да ги разпитате или да ги подложите на някакви тестове?

— Нямам никакви тестове — отвърна Норман. — Поне такива, които биха ни свършили работа.

Барнс въздъхна повторно.

— А какво мислите за Левин?

— Хванал е морска болест.

— Долу няма кой знае какво движение, така че ще се оправи. Какво мислите лично за него?

— Малко съм загрижен.