Сфера

— За да ви направим шлем, сър.

— Не е ли по-лесно ако го премеря?

— Така го правим, сър.

Вечерята беше макарони и сирене, отдолу загоряла. Норман я блъсна встрани след няколко хапки.

На вратата се появи познатият фелдшер.

— Време е за съвещанието в седемнадесет часа — обяви той.

— Никъде няма да ходя, — отвърна Норман, — докато не получа отговори. Какво, по дяволите, правите с мен?

— Рутинно изследване преди дълбочинно натоварване, сър. Наредбите във ВМФ го изискват, преди да се спуснете долу.

— И защо да съм извън нормата?

— Моля, сър?

— Казахте, че съм бил извън нормата.

— А, това ли? Е, малко сте по-тежичък, сър, отколкото е предвидено в таблицата.

— Има ли някакъв проблем с моето тегло?

— Не би трябвало, сър.

— А какво показаха другите изследвания?

— Сър, здравето ви напълно отговаря на начина на живот, който водите.

— И мога ли да сляза долу? — запита Норман, надявайки се да получи отрицателен отговор.

— Долу ли? Говорих с капитан Барнс. Няма никакъв проблем, сър. А, сега, ако обичате, насам…

Всички останали вече бяха насядали в залата, с димящи чаши кафе пред тях. Норман се зарадва, че ги вижда. Отпусна се в креслото до Хари.

— Божичко, подложиха ли те на преглед?

— Ами да. Още вчера.

— Забиха ми в крака ей такава дълга игла — показа Норман.

— Наистина ли? При мен нямаше такова нещо.

— А караха ли те да дишаш с щипка на носа?

— И това не — отвърна Хари. — Изглежда, че към теб отношението е специално.

Норман си мислеше същото, но не му харесваха изводите. Внезапно се почувства уморен.

— И така, колеги, чака ни доста работа, а разполагаме само с три часа — обърна се към тях енергичен на вид човек и изгаси светлините. Норман дори не успя да го разгледа добре. В мрака се чуваше само гласа му. — Както знаете, законът на Далтон се отнася за налягането на парциални газове в смесена среда, или както е представено тук в алгебрична форма…

На екрана излезе първата графика.

PP = Ptot x %Vola

— А сега да видим как се изчислява парциалното налягане в абсолютни атмосфери, което е най-често използваният метод при…

Думите нямаха никакъв смисъл за Норман. Опита се да се съсредоточи върху потока от графики и таблици, но клепачите му натежаваха все повече и накрая заспа.

— …ще бъдете спуснати с подводница и когато достигнете станцията, налягането ще бъде повишено до тридесет и три атмосфери. До тогава вече ще сте преминали на смесени газове, тъй като над осемнадесет атмосфери е невъзможно да се вдишва земна атмосфера…

Норман престана да слуша. Тези технически подробности го изпълваха с досада. Отново задрема, като се пробуждаше от време на време.

— …кислородната интоксикация настъпва едва когато PO2 надхвърли 7 АТА за продължителен период…

— …азотна наркоза, при която ролята на анестетик играе азотът, ще възникне при атмосфера от смесени газове, ако парциалното налягане надхвърли 1.5 АТА, а плътността…

— …отворената дихателна система е за предпочитане, но вие ще използвате полузатворена система с флуктуация на вдишването между 608 и 760 милиметра…

Норман отново заспа.

Когато всичко свърши поеха към стаите си.

— Пропуснах ли нещо? — запита Норман.

— Нищо особено — отвърна Хари. — Ако не си падаш по физиката.

В тясната мрачна стая Норман веднага се отправи към леглото. Светещият часовник показваше 2300. Необходими му бяха няколко секунди за да осъзнае, че всъщност е 11 часа вечерта. Само след девет часа, помисли си той, започва спускането.

След това заспа.

БЕЗДНАТА

СПУСКАНЕТО

В утринната светлина, подводницата „Чарън V“ леко се полюшваше на морската повърхност, завързана за една понтонна платформа. Боядисана в яркожълто, тя приличаше на живописна детска гумена играчка.

Една гумена лодка „Зодиак“ откара Норман до платформата. След като се покатери, той стисна ръката на пилота, който едва ли беше на повече от осемнадесет и със сигурност бе по-млад от сина му — Тим.

— Готов ли сте за тръгване, сър? — попита пилотът.

— Напълно — отвърна Норман. Чувстваше се в страхотна форма.

Отблизо подводницата не изглеждаше като детска играчка. Беше невероятно масивна и здрава. Норман забеляза само едно прозорче с подсилена рамка. Болтовете, с които беше прикрепено, бяха дебели като ръката му. Норман ги докосна нерешително.

Пилотът се усмихна.

— Не искате ли да пробвате гумите, сър?

— Не, доверявам се на вас.

— Стълбичката е от тук, сър.

Норман изкачи скобите към кулата на подводницата, където го чакаше отворен люк. Отново се поколеба.

— Седнете на ръба, ето тук, — обясни пилотът, — спуснете крака и ги последвайте надолу. Може би ще трябва малко да присвиете раменете си и да си приберете… точно така, сър.

Норман се провря през люка и се озова в тясно и ниско помещение, където дори не можеше да се изправи. Подводницата изглеждаше натъпкана с циферблати, датчици и друга машинария. Тед вече беше на борда, присвил гръб и ухилен като щастливо хлапе.

— Не е ли фантастично?

Норман завидя на безгрижния му ентусиазъм — той самият се чувстваше притеснен и нервен. Над него, пилотът хлопна тежкия капак и застана пред пулта за управление.

— Добре ли сте всички?