Читаем Шантарам полностью

— А, да — разсмях се. — Вчера излизах от хотела, за да се срещна с Прабакер. Но по стълбището се разминах с колона от индийци, които носеха големи кани с вода на главите си и се качваха нагоре. Долепих се до стената, за да ги пропусна да минат. Когато стигнах долу, видях голяма дървена бъчва на колела, обковани с желязо — нещо като водоноска. Един мъж гребеше с кофа вода от бъчвата и я наливаше в големите кани.

Наблюдавах това цяла вечност, а мъжете много пъти слизаха и се качваха нагоре по стълбите. Когато Прабакер дойде, го попитах какво правят. Той ми обясни, че това била водата за душа ми. Че душът бил свързан с резервоар на покрива и тези мъже го пълнели с каните.

— Естествено.

— Да, ти

го знаеш и аз вече го знам, но вчера го чух за пръв път. В тази жега ми стана навик да се къпя по три пъти дневно. Дори не подозирах, че хора трябва да изкачват шест етажа, за да напълнят проклетия резервоар, та да мога аз да се изкъпя! Почувствах се ужасно, разбираш ли? Казах на Прабакер, че никога повече няма да си вземам душ в хотела. Никога.

— А какво каза той?

— Каза: Не, не, ти не разбираш

. Нарече го „хорска работа
“. Единствено благодарение на туристите като мен, обясни той, тези хора имали работа. С надницата си всеки от мъжете издържал семейство. Трябва да се къпеш по три пъти, четири пъти, дори пет пъти на ден
, каза ми той.

Тя кимна.

— После ме посъветва да наблюдавам как те се подготвят да хукнат из града с водоноската. И мисля, че разбрах какво искаше да ми каже, какво е искал да видя. Тези мъже бяха силни. Бяха силни, горди и здрави. Нито просеха, нито крадяха. Работеха здраво, за да си изкарват хляба, и се гордееха с това. Когато се втурнаха в движението, силни и мускулести, и няколко млади индийски момичета ги загледаха дяволито, аз видях, че те вървят с гордо вдигнати глави и гледат право напред.

— И продължаваш да се къпеш в хотела?

— По три пъти на ден — засмях се аз. — Кажи ми, защо Лети така се ядоса заради Маурицио?

Тя ме погледна право в очите — за втори път тази вечер.

— Лети има доста добра връзка в отдела за регистрация на чужденци. Висш полицейски служител, вманиачен по сапфирите. Лети му ги доставя по цени на едро или малко по-ниски. Понякога в замяна на тази… услуга… тя може да уреди подновяване на виза почти за вечни времена. Маурицио искаше да си продължи визата с още една година. Подведе Лети да повярва, че е влюбен в нея. Е, може да се каже, че я прелъсти… И когато получи желаното, я заряза.

— Лети е твоя приятелка…

— Предупредих я. Маурицио не е мъж за любов. Можеш да правиш всичко друго с него, но не и да го обичаш. Тя не ме послуша.

— Все още ли имаш симпатии към Маурицио? Дори и след като е постъпил така с приятелката ти?

— Маурицио постъпи точно както аз знаех, че ще постъпи. Според собствените му разбирания той е разменил своите чувства срещу визата и сделката е била честна. С мен никога не би опитал нещо подобно.

— Страх ли го е от теб? — попитах усмихнато.

— Да, мисля, че малко го е страх. Това е една от причините да ми е симпатичен. Никога не бих уважавала мъж, на когото дотолкова му липсва разум, че не се страхува от мен поне мъничко.

Тя стана. Станах и аз. Под уличната лампа зелените й очи бяха изумруди на желанието, влажни от светлината. Устните й се разтвориха в лека усмивка, която беше моя — миг, който бе единствено мой, и онзи просяк, моето сърце, започна да умолява с надежда.

— Утре, когато заминеш за селото на Прабакер, се опитай да се отпуснеш напълно и да се отдадеш на преживяването — каза тя. — Просто… му отпусни края. Понякога в Индия се налага да се предадеш, за да победиш.

— Ти винаги имаш на разположение някой мъдър съвет, а? — разсмях се тихичко.

— Не е мъдър, Лин. Според мен мъдростта е твърде надценявана. Мъдростта е просто ум, от който са избили с ритници всичката смелост. Предпочитам да бъда умна, не мъдра — при всички случаи. От повечето мъдри хора, които познавам, ме боли глава, но никога не съм срещала умен мъж или жена, които да не съм харесала. Ако наистина раздавах мъдри съвети, а аз не ги раздавам, щях да ти кажа „не се напивай, не си харчи всичките пари и недей да се влюбваш в някоя селска красавица“. Това щеше да е мъдро. Там е разликата между умно и мъдро. Предпочитам да съм умна и затова ти казах — когато стигнеш в селото, да му се предадеш, без значение какво ще намериш там. Хайде, ще тръгвам. Ела да ме видиш, като се върнеш. Нямам търпение. Наистина.

Тя ме целуна по бузата и се обърна да си върви. Устоях на импулса да я прегърна и да я целуна по устните. Гледах я как се отдалечава и тъмният й силует се слива с нощта. После тя навлезе в топлата жълта светлина на лампата до входа на апартамента й и сякаш очите ми, които я наблюдаваха, накараха сянката й да оживее, сякаш моето сърце само я бе нарисувало в мрака със светлината и цветовете на любовта. Преди да затвори полека вратата и да заключи, тя се обърна веднъж и видя, че я гледам.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Адмирал Советского Союза
Адмирал Советского Союза

Николай Герасимович Кузнецов – адмирал Флота Советского Союза, один из тех, кому мы обязаны победой в Великой Отечественной войне. В 1939 г., по личному указанию Сталина, 34-летний Кузнецов был назначен народным комиссаром ВМФ СССР. Во время войны он входил в Ставку Верховного Главнокомандования, оперативно и энергично руководил флотом. За свои выдающиеся заслуги Н.Г. Кузнецов получил высшее воинское звание на флоте и стал Героем Советского Союза.В своей книге Н.Г. Кузнецов рассказывает о своем боевом пути начиная от Гражданской войны в Испании до окончательного разгрома гитлеровской Германии и поражения милитаристской Японии. Оборона Ханко, Либавы, Таллина, Одессы, Севастополя, Москвы, Ленинграда, Сталинграда, крупнейшие операции флотов на Севере, Балтике и Черном море – все это есть в книге легендарного советского адмирала. Кроме того, он вспоминает о своих встречах с высшими государственными, партийными и военными руководителями СССР, рассказывает о методах и стиле работы И.В. Сталина, Г.К. Жукова и многих других известных деятелей своего времени.Воспоминания впервые выходят в полном виде, ранее они никогда не издавались под одной обложкой.

Николай Герасимович Кузнецов

Биографии и Мемуары
100 знаменитых людей Украины
100 знаменитых людей Украины

Украина дала миру немало ярких и интересных личностей. И сто героев этой книги – лишь малая толика из их числа. Авторы старались представить в ней наиболее видные фигуры прошлого и современности, которые своими трудами и талантом прославили страну, повлияли на ход ее истории. Поэтому рядом с жизнеописаниями тех, кто издавна считался символом украинской нации (Б. Хмельницкого, Т. Шевченко, Л. Украинки, И. Франко, М. Грушевского и многих других), здесь соседствуют очерки о тех, кто долгое время оставался изгоем для своей страны (И. Мазепа, С. Петлюра, В. Винниченко, Н. Махно, С. Бандера). В книге помещены и биографии героев политического небосклона, участников «оранжевой» революции – В. Ющенко, Ю. Тимошенко, А. Литвина, П. Порошенко и других – тех, кто сегодня является визитной карточкой Украины в мире.

Валентина Марковна Скляренко , Оксана Юрьевна Очкурова , Татьяна Н. Харченко

Биографии и Мемуары