Читаем Сянката на вятъра полностью

— Стигнахме до второ действие: влиза la femme fatale

69
 — уточни Барсело.

— Нурия Монфорт ли? — попита Фермин.

Барсело чак премлясна от удоволствие.

— Ама да не би да има и друга? Че това прилича на „Отвличане от сарая“.

— Моля ви да говорите по-тихо, че годеницата ми е тук.

— Бъдете спокоен, годеницата ви има във вените си половин бутилка бренди „Лепанто“. Няма да се събуди и от топовни гърмежи. Хайде, кажете на Даниел да ми разправи и останалото. Три глави мислят по-добре от две, особено ако третата е моята.

Фермин направи опит да свие рамене изпод бинтовете и раменните превръзки.

— Аз нямам нищо против, Даниел. Вие решавате.

Примирен с мисълта да взема на борда и дон Густаво Барсело, продължих разказа си до момента, в който Фумеро и неговите хора ни бяха изненадали на улица „Монкада“ преди няколко часа. Когато историята свърши, Барсело стана и закрачи из стаята в размисъл. Фермин и аз го наблюдавахме предпазливо. Бернарда похъркваше като теленце.

— Душичка — шепнеше Фермин прехласнат.

— Няколко неща привлякоха вниманието ми — рече най-сетне книжарят. — Очевидно инспектор Фумеро е затънал до шия в тази работа, макар че как и защо — това вече са неща, които ми убягват. От една страна, имаме тази жена…

— Нурия Монфорт.

— После имаме и темата за връщането на Жулиан Каракс в Барселона и убийството му някъде из улиците на града — и то след престой от един месец, през който никой не е знаел нищо за него. Очевидно жената лъже на поразия — даже и за времето.

— Ама и аз това разправям от самото начало — рече Фермин. — Само че някои от нас са пълни с младежка жар и имат слаба преценка на ситуацията.

— Я кой го казва: Сан Хуан де ла Крус

70
.

— Достатъчно. Хайде да успокоим топката и да се придържаме към фактите. Едно нещо в разказа на Даниел ми се видя много странно, дори по-странно от останалото. Имам предвид не мелодраматизма на целия сюжет, а един основен и на пръв поглед банален детайл — добави Барсело.

— Хайде, смайте ни, Дон Густаво.

— Ето за какво става дума: отказът на бащата на Каракс да идентифицира трупа на Жулиан, твърдейки, че няма син. Това ми се струва твърде необичайно. Почти противоестествено. Никой баща на тоя свят не би сторил такова нещо. Няма значение, че може и да са се мразили. Характерно за смъртта е, че тя буди сантименталност у всекиго. Изправени пред един ковчег, ние виждаме само доброто или онова, което искаме да видим.

— Какъв велик цитат, дон Густаво — вметна Фермин. — Ще имате ли нещо против да го прибавя към моя репертоар?

— Винаги има изключения — възразих аз. — От това, което знаем, се вижда, че господин Фортуни е бил доста особен.

— Всичко, което знаем за него, са клюки от трета ръка — рече Барсело. — Когато всички се мъчат да изкарат някого чудовище, възможностите са две: или той е светец, или те премълчават част от историята.

— На вас шапкарят май ви е допаднал просто защото е рогоносец — рече Фермин.

— С цялото ми уважение към професията, когато описанието на един негодяй се базира основно на твърденията на портиерката, първият ми импулс е да не го приемам на вяра.

— Но по тази логика излиза, че не можем да бъдем сигурни в нищо. С портиерки или без, всичко, което знаем, е, както казвате, от трета ръка, или даже от четвърта.

— Не се доверявай на онзи, който се доверява на всички — заяви Барсело.

— Тая вечер сте в разгара си, дон Густаво — похвали го Фермин. — Как щедро леете бисери на мъдростта! Де да имах и аз вашата кристална интуиция.

— Единственото кристално ясно нещо в цялата работа е, че вие двамата имате нужда от помощта ми — в стратегическо и навярно във финансово отношение, — ако искате да разрешите този ребус, преди инспектор Фумеро да ви е запазил апартамент в затвора „Сан Себас“. Фермин, да приема ли, че сте с мен?

— Аз изпълнявам нарежданията на Даниел. Ако той нареди, готов съм да играя ролята даже на младенеца Иисус.

— Даниел, какво казваш ти?

— От вас двамата не мога да взема думата. Какво предлагате, дон Густаво?

— Планът ми е следният: щом Фермин се възстанови, ти, Даниел, ще се отбиеш уж между другото у госпожа Нурия Монфорт и ще сложиш картите на масата. Нека да разбере, че си наясно с нейните лъжи и с това, че крие нещо — голямо или малко, тепърва ще се види.

— Защо? — попитах аз.

— За да видим как ще реагира. Естествено, тя нищо няма да ти каже — или пак ще те излъже. Важното е да забием бандерилята71 — простете за бикоборското сравнение — и да видим накъде ще ни поведе бикът, тоест в случая — юницата. Тук на сцената влизате вие, Фермин. Докато Даниел действа, вие дискретно ще наблюдавате заподозряната и ще чакате да лапне въдицата. Направи ли го, последвайте я.

— Но вие приемате, че тя ще отиде някъде — протестирах аз.

— О, маловерецо! Ще го направи, разбира се. Рано или късно. И нещо ми подсказва, че в тоя случай ще е по-скоро рано, отколкото късно. Това е основата на женската психология.

— А междувременно какво смятате да правите вие, доктор Фройд? — попитах аз.

— Това си е моя работа. Когато му дойде времето, ще разбереш и ще ми благодариш.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Александр Македонский, или Роман о боге
Александр Македонский, или Роман о боге

Мориса Дрюона читающая публика знает прежде всего по саге «Проклятые короли», открывшей мрачные тайны Средневековья, и трилогии «Конец людей», рассказывающей о закулисье европейского общества первых десятилетий XX века, о закате династии финансистов и промышленников.Александр Великий, проживший тридцать три года, некоторыми священниками по обе стороны Средиземного моря считался сыном Зевса-Амона. Египтяне увенчали его короной фараона, а вавилоняне – царской тиарой. Евреи видели в нем одного из владык мира, предвестника мессии. Некоторые народы Индии воплотили его черты в образе Будды. Древние христиане причислили Александра к сонму святых. Ислам отвел ему место в пантеоне своих героев под именем Искандер. Современники Александра постоянно задавались вопросом: «Человек он или бог?» Морис Дрюон в своем романе попытался воссоздать образ ближайшего советника завоевателя, восстановить ход мыслей фаворита и написал мемуары, которые могли бы принадлежать перу великого правителя.

А. Коротеев , Морис Дрюон

Историческая проза / Классическая проза ХX века