Сянката на вятъра

Всичко се променило, когато Желаберт заявил, че е получил нов тип чувствителна филмова лента от фабриката на Томас Едисон в Менлоу Парк, Ню Джърси. Новият материал позволявал да се снимат сцени при извънредно слабо осветление — нещо нечувано за онова време. При обстоятелства, които така и не се изяснили, един от асистентите в лабораторията на Желаберт разлял пенливо вино, сорт шарело от района Пенедес, във ваната за проявяване, и благодарение на химическата реакция върху експонирания филм започнали да изплуват странни форми. Тъкмо това бил филмът, който Жауза искал да покаже на дон Рикардо Алдая в нощта, когато го поканил в призрачния си дом на Авенида дел Тибидабо № 32.

Щом чул това, Алдая предположил, че от страх да не изгуби средствата, отпускани му от Жауза, Желаберт е прибягнал до такава византийска хитрост, за да подклажда интереса на своя патрон. Жауза обаче изобщо не се съмнявал в достоверността на резултатите. Нещо повече — там, където другите виждали само неясни форми и сенки, той виждал души. Кълнял се, че различава силуета на Марисела, материализиран под един саван — сянка, която впоследствие се преобразявала във вълк и вървяла на два крака. По време на прожекцията Рикардо Алдая не видял друго освен големи петна. Според неговите твърдения както филмът, така и техникът, който задействал прожектора, смърдели на вино и други спиртни напитки. При все това, като добър бизнесмен, индустриалецът надушил, че би могъл да извлече полза от цялата работа. Един побъркан милионер, самотен и обзет от манията да улавя ектоплазма, бил идеална жертва. И тъй, Алдая се съгласил с него и го насърчил да продължи заниманията си. В течение на седмици Желаберт и хората му заснели километри филмова лента, която впоследствие била проявена в различни резервоари с химически разтвори, разредени с екзотични ликьори, червено вино, благословено в енорийската църква на Нинот, и какви ли не вина тип кава

62

от лозята на Тарагона. Между отделните прожекции Жауза прехвърлял правомощия, подписвал пълномощни и предавал контрола на своите финансови резерви на Рикардо Алдая.

Жауза изчезнал в една ноемврийска нощ същата година, по време на буря. Никой не узнал какво се случило с него. Очевидно експонирал една от специалните филмови ролки на Желаберт, когато го сполетял някакъв инцидент. Дон Рикардо Алдая поръчал на Желаберт да възстанови въпросната ролка и след като изгледал лентата насаме, предпочел да я запали, а на техника намекнал да забрави за цялата работа, като подкрепил предложението си с безспорно щедър чек. По това време Алдая вече бил титуляр на повечето имоти, принадлежали на изчезналия Жауза. Намерили се люде, които твърдели, че покойната Марисела се е завърнала, за да го отведе със себе си в пъкъла. Други изтъквали, че някакъв просяк, който силно приличал на покойния милионер, бил забелязван в течение на няколко месеца в покрайнините на парка Сиудадела, докато една черна кола със спуснати завеси не го прегазила посред бял ден, без изобщо да се опита да спре. По това време вече било твърде късно: мрачната легенда за голямата къща не можела да бъде овладяна, точно както и нашествието на кубинската музика в танцовите салони на града.

Няколко месеца по-късно дон Рикардо Алдая преместил семейството си в дома на Авенида дел Тибидабо, където две седмици след пристигането щяло да се роди най-малкото му дете, дъщерята Пенелопе. За да ознаменува събитието, Алдая прекръстил къщата „Вила Пенелопе“. Новото име обаче някак не й прилепнало. Къщата си имала собствен характер и се оказала неподатлива на влиянието на новите стопани. Новодошлите се оплаквали от шумове и тропане по стените нощем, внезапна воня на гнилоч и ледени въздушни течения, които сякаш бродели из къщата като обикалящи часовои. Имението било сбор от загадки. Имало двойно подземие с нещо като крипта — все още неосветена — на долното ниво. На горното се помещавал параклис, а сред него се издигала голяма полихромна фигура на разпнатия Христос, у когото прислужниците открили обезпокоителна прилика с Распутин — твърде популярен герой на онази епоха. Книгите в библиотеката като че ли постоянно били пренареждани от нечия ръка или обръщани наопаки. На третия етаж имало една спалня, която никога не се използвала, понеже по стените й избивали необясними петна от влага, образуващи сякаш размазани лица; свежите цветя, поставяни в тази стая, увяхвали за броени минути и винаги се чувало жужене на мухи, макар че било невъзможно да се видят самите насекоми.