Синдик

— Да-а, Това беше чиста загуба на време. Имаше само дребни гадни фермери, едва изкарващи прехраната на семействата си и отглеждащи навярно по четвърт акър мак. Това е всичко от Китайско до Средиземно море. За Англия… — Франк, ти им кажи. Веднъж нали ми разправяше.

Тейлър се надигна.

— Горите отново са завладели Англия. Когато финансовите институции там изгубиха напълно морала си и вече не можеха да намират верните пътища за управление на обществото, тогава дойде и краят. В такъв момент трябва да съществува голяма и силна прослойка от инициативни хора, вървящи по ръба на закона, да ги наречем престъпници, хора, готови да вземат надмощие и да поемат делата по производството и разпределението. Може би някои от вас знаят какво стана в Англия. Нещастните педерасти бяха толкова цивилизовани, че не можеха да направят нищо, което да не е почтено. От повърхностните доклади можах да разбера, че сега Англия представлява една безкрайна гора и неколкостотин гладуващи. Разправят, че мъжете все още носят плащове и яздят коне до офисите си в Ситито. Франция се обитава от селяни, пияни през три четвърти от времето. В Русия селяните са пияни през цялото време. Германия… е, там престъпниците бяха прекалено много и прекалено силни. Сега там е гробище — той сви рамене. — Да си го кажем направо. Моб ни дебне.

Райнер скочи на крака.

— Никога не ще подкрепя такава хипотеза — извика той. — Зловредно е да се смята, че мирните времена са свършили, че нашата трихилядикилометрова граница с нашите приятели на Запад…

Тейлър саркастично продължи:

— Чудесна граница, без нито едно укрепление, което да ни дели от „приятелите“…

— Престанете с проклетите си глупости, Франк — зина Едуард Фалкаро. Това не е за майтап.

— Напоследък посещавали ли сте територията на Моб? — подхвърли Тейлър.

— Бил съм — старият човек се намръщи.

— Е как е? Хареса ли ви?

Едуард Фалкаро сви рамене притеснено:

— Имат си свои пътища, ние си имаме наши. Последователите на Риджън намаляват, но ние няма да забравим, че Джими Риджън стоеше рамо до рамо с Амадео Фалкаро в старите времена. Има такова нещо като лоялност.

Ф. У. Тейлър процеди:

— Има и такова нещо като слепота.

Беше отишъл твърде далече. Едуард Фалкаро се надигна от стола си, наклони се напред, подпирайки се на масата, и каза решително:

— Това е положението, господа. Няма да настоявам, че ми харесва животът в територията Моб. Няма да твърдя, че старият Риджън е уравновесен човек, на когото може да се разчита. Няма да твърдя, че в Моб клиентите се радват на такива услуги, каквито осигуряваме на клиентите в Синдик. Съвсем наясно съм, че при нашите официални посещения в територията Моб виждаме предимно това, което нашите домакини искат да видим. Но не мога да повярвам, че която и да е група, основана на принципите на свободата и службата на хората, може да се отклони силно в погрешна посока. Може и да бъркам, господа. Но не вярвам, че потомък на Джими Риджън може да организира убийството на потомък на Амадео Фалкаро. Първо ще разгледаме всички други възможности. Ясно ли е, Франк?

— Да — отвърна Тейлър.

— Добре — изръмжа Едуард Фалкаро. — Сега нека подходим систематично към въпроса. Дик, давай по версията, че Правителството е виновно за всички тези покушения. Не искам да си го помисля. Ако са те, ще изгубим много време за преследването им и ще имаме доста неприятности, докато се справим с тях. От друга страна, докато се ограничават с инцидентни брегови атаки, извършвани от пиратски корабчета, не бих казал, че ме притесняват особено. Те не правят много поразии, държат ни нащрек и, което може би е най-важното, напомнят на клиентите ни за ужаса на миналите дни, от който ги измъкнахме. Това не е малко и не си струва да се откажем от него в името на съмнителното удоволствие от една дълга и скъпа кампания. Ако има предателство, смятам, че трябва да го ликвидираме — но трябва да бъдем напълно уверени.

— Мога ли да кажа нещо? — попита ледено Райнер.

Старецът кимна и запали отново пурата си.