Скритият оазис

— Къде си ти, професор Флин-и-Флин? Защо се гънеш като пластилин и-лин? Но изходът ще е един, един, един — ще победя, професор Флин-и-Флин.

49.

Между Кайро и Александрия

„Събота, 21 януари. Започнах работа в светилището на Хор, като планът ми беше да прекарам три до четири дена във всяко от светилищата и да си оставя една седмица за доклада накрая. Записах размерите, направих снимки на стените, отбелязах си как са запазени характерните особености — таванът, фалшивата врата и т.н. Някаква тъпа американка се домъкна и започна да пее като болна камила. Абсурдна история.“

Флин щракна с пръсти на Фрея да спре касетката. Черокито подскачаше и се тресеше по черния път към магистралата Кайро — Александрия и зад тях се беше вдигнал облак прах.

— Какво означава това? — попита Фрея.

Той свъси вежди.

— Трябва да чуя още малко, но по всичко личи, че това са работните бележки на Хасан от последните му проучвания в Абидос. Точно преди да го хванат да краде…

Млъкна, защото трябваше да избегне една дълбока яма. Банановите листа шляпаха по корпуса на джипа като гигантски ръце.

— Хасан винаги отбелязваше резултатите от работата си на две места — продължи той. — Подробен дневник за разкопките, но и по-неофициален коментар на магнетофонна лента: мисли, впечатления, общи разсъждения, клюки. На английски, не знам защо. Все пак родният му език е арабският.

Отново кривна, този път да избегне някакво куче, което лениво се тътреше по средата на пътя.

— А тук за какво говори? — попита Фрея.

— По средата на последните разкопки — споменах за това, докато идвахме насам — го извикаха да помогне в работата по консервацията в храма на Сети I. От Върховния съвет поискаха доклад за състоянието на седемте вътрешни светилища на храма, едно от които е светилището на Хор. Мен ме назначиха за ръководител на разкопките Хасехемуи, а Хасан замина за четири седмици — трябваше да проучи положението и да напише доклад. — Почеса се по главата. — Макар че нямам никаква представа какво общо, по дяволите, има всичко това с оазиса. Храмът на Сети е построен хиляда години след като уехат сещат се споменава за последен път, а и нищо в местността и в надписите няма никаква връзка.

— Тогава защо ни даде касетката? — попита тя. Тъкмо излизаха на магистралата.

Флин сви рамене.

— Като я чуем, ще разберем.

И пусна касетофона. Безплътният глас на Фадауи — силен, добре модулиран — прозвуча отново.

„Неделя, 22 януари. Не можах да спя, така че дойдох в храма рано, съвсем малко след пет сутринта. Никой не си беше направил труда да предупреди нощната охрана, че работя там, и един от пазачите за малко да ме застреля — помислил, че съм ислямист, който поставя бомба, или нещо подобно. Изминаха девет години от касапницата в храма на Хатшепсут, но всички са болезнено чувствителни на тема терористи. Направих скица на барелефа на Хор и много снимки на горния свод, който е в твърде лошо състояние. Следобед пихме чай с Абу Гамаа, който работи по стените в предния двор — осемдесетгодишен е, но все още е най-добрият реставратор на каменни изделия в Египет. Разказа ми най-скандалния виц за Хауард Картър и пениса на Тутанкамон — дори ми е неудобно да го повторя!“

Записът продължи горе-долу по същия начин, като за някои дни се описваше най-общо какво е правил Фадауи; покрай това имаше по-дълги пасажи с описания на действителната работа, придружени от пространни монолози за всичко — от гробищната архитектура в Новото царство до това дали археоложките французойки са по-хубави от полякините (според Фадауи беше точно така).