Скритият оазис

„… голяма кухина, пълна с каменни блокове, струпани като… барелефи, йероглифни надписи, парчета от статуи — описвам всичко така, както го виждам, това са просто множество… мили боже, та това е… свитък, да, свитък, почакай, Нефер… а това знакът «ка» ли е? Нефер-Ка-Ра Пе-пи, господи, мили боже, Неферкара Пепи — Пепи II. Просто не вярвам на очите си — остатъци от Старото царство… трябва да вляза там, трябва…“

Чу щракане — Фадауи спря касетофона. Флин се приведе със светнали очи, искаше му се записът да продължи — и след малко той наистина продължи. Сега гласът на Фадауи звучеше по-спокойно, а като фон се чуваше скърцане на стъпки по чакъл.

„Вече е полунощ, отместихме блока и вървя към централната сграда. Все още не мога да повярвам какво открихме. От толкова време смятах, че никога няма да има откритие, равняващо се на Имти-Хентика, което определях като връх в кариерата си, а сега изведнъж, съвсем неочаквано… толкова прекрасно… кой би си помислил, кой би допуснал…“

Замълча, задавен от чувства. За малко се чуваха единствено стъпките му. После той явно се овладя и продължи:

„Както подозирах, оказа се, че зад стената на светилището има голяма кухина с широчина около три метра и с дължината на самия храм. Онова, което не бях предвидил — а и не бих могъл да предвидя, — беше, че кухината е запълнена с останки от значително по-отдавнашен храм, най-вероятно изграден по време на управлението на Пепи II. Разбира се, това е било практика за древните египтяни: да използват останките от един паметник, върху които да построят нов — например Ехнатон талатат в Карнак, — но не мога да се сетя за нещо, което дори малко да се доближава до важността на сегашната находка. Огледах нещата съвсем бегло, но дори това… цветовете са просто удивителни, надписите съвършено уникални, в някои случаи има текстове, за които не съм и чувал, сред тях поне един, а навярно няколко, които имат връзка с Бенбен и Скрития оазис — ох, само като кажа на Флиндърс!“

Фрея погледна англичанина. Той се взираше право напред, очите му като че ли бяха пълни със сълзи. Щом усети, че го гледа, й посочи лентата, в знак, че трябва да се съсредоточи върху записа, а не върху него.