Скритият оазис

За миг Флин изумено се взираше навън — беше сигурен, че слухът го е подвел. После, като видя, че от дърветата наистина излиза Кирнан, остави контейнера, даде знак на Фрея да го последва и забърза към изхода на самолета.

— Как успя да дойдеш толкова бързо, по дяволите? — извика, докато скачаше на земята и подаваше ръка на Фрея. — Господи, мислех, че ще се забавиш поне още два часа! Знам, че си съвършена в работата си, но дори при това положение… та аз задействах маяка само преди час и половина. Просто няма как да пристигнеш тук толкова бързо, няма как. Това е… Това е…

Гласът му постепенно замря, усмивката му замръзна, после изчезна, когато осъзна какво всъщност вижда — Моли Кирнан с черно уоки-токи в ръка, застанала до Романи Гиргис. Двамата бяха спокойни и усмихнати, явно им беше приятно да са един с друг. Дори да не изглеждаха точно в братски отношения, не приличаха и на заклети врагове. Делови сътрудници — това беше впечатлението, отколешни делови сътрудници и ако можеше да се съди по държането им, току-що бяха направили изключително доходоносна сделка.

— Моли?

Погледът на Флин се местеше между Кирнан и Гиргис, към дърветата зад тях — там някакви хора носеха нещо като големи алуминиеви сандъци.

— Какво става тук, Моли?

Кирнан се усмихна още по-широко.

— Става това, Флин, че благодарение на вас двамата… — тя погледна за миг към Фрея — открихме Скрития оазис. Целта на Пустинен огън е изпълнена, може да се отчете, че проектът е приключен, и светът вече е по-безопасен. Ликувайте, вие сте герои!

Вдигна уоки-токито и го натисна с пръст, като че ли правеше снимка. После пристъпи и потупа и двамата по раменете.

— И нека отговоря на въпроса отпреди малко — продължи тя, докато минаваше между тях, за да погледне в самолета. — Поддържахме сателитно наблюдение на майкролайта още откакто излетяхте. Надзорната група продължи да ви наблюдава през нощта, а ние си направихме лагер на четиридесет километра от тук; затова успяхме да дойдем така бързо. О, господи! — Беше видяла мумифицирания труп и лицето й показваше колко е отвратена.

Флин все още се опитваше да осмисли ситуацията.

— Май съм изпуснал някоя от подробностите, нали? — попита накрая.

— Моля?

Кирнан извърна глава и го погледна.

— Явно пропускам нещо, Моли. Кого имаш предвид под „ние“?

— Мислех си, че е очевидно.

— Не толкова — отсече той рязко. — Изобщо не е очевидно. Защо не ми помогнеш? Кои сме „ние“?

— Аз и Романи, естествено.

Говореше като майка, която обяснява нещо на особено несхватливо дете.

— Значи работиш за Гиргис? — Флин я гледаше изумен, не можеше да повярва.

— Е, ако се направи равносметка, бих казала, че по-скоро господин Гиргис работи за нас, макар че както при всички контакти, в течение на годините…

— В течение на годините! Какви ги дрънкаш, по дяволите? Колко време продължава всичко това?

— Какво искаш — да ти дам точните дати ли?

Флин се напрегна, вдигна ръка и насочи пръст към Кирнан.

— Не се будалкай с мене, Моли. Това лайно, този сводник и наркотрафикант, преряза гърлото на мой приятел, едва не уби и нас двамата… — Посочи Фрея. — Пък и не съм в настроение за глупости. Искам да знам какво става и кога е започнало. И то веднага. Чуваш ли ме?

Кирнан сви устни — не й беше приятно да й говорят така. Изгледа го недоволно, после кимна, приглади роклята си и се облегна със скръстени ръце на вратата на самолета.

— Романи Гиргис работи за нас от осемдесет и шеста година. От април осемдесет и шеста, ако трябва да сме точни. Тогава му направихме предложение да ни осигури ядрено гориво, с което да помогнем на съюзниците си в Ирак за борбата им с Иран.

Флин погледна Фрея, после Гиргис — той се хилеше самодоволно, — после пак се обърна към Кирнан.

— И правителството е стояло зад това? Вашето правителство е искало да даде бомбата на Саддам?

Устните на Кирнан се свиха още повече, после се разтвориха в нещо почти като озъбване.

— Де да беше така — отвърна тя. — За съжаление не беше. Ние с радост осигурявахме финанси на Ирак, давахме му разузнавателни данни, оръжие, дори някои реактиви, но когато работата опря до снабдяването им с окончателното средство, за да се свърши работата — да се изличат от лицето на земята Хомейни и обкръжението му от луди, цитиращи корана — Рейгън се уплаши. Даже по-лошо — половината от хората в кабинета му снабдяваха Иран с оръжие.

Тя поклати отвратено глава и продължи:

— Това беше причината нашата група да се намеси и да овладее положението. Заради доброто на Америка. Заради доброто на целия свободен свят.

— Вашата група? — Флин отчаяно се мъчеше да се ориентира във всичко това. — Каква е тази група? ЦРУ?

Тя махна с ръка, за да покаже, че това не е важно.

— Сега не е времето за това. Мислещи по подобен начин хора от армията, Пентагона, разузнаването — това ти е достатъчно. Патриоти. Реалисти. Хора, които разпознават злото, когато попаднат на него. И които го видяха съвсем ясно в лицето на Ислямска република Иран.

Флин се облещи невярващо.