Скритият оазис

Фрея и Флин го гледаха как си отива, взираха се след него, докато джипът не се превърна в далечна бяла точка, подскачаща през дюните, после се обърнаха и тръгнаха към майкролайта. Флин се наведе, вдигна бучка от онова, което допреди часове беше скалната кула, и я подаде на Фрея.

— Сувенир. За спомен от първото ти посещение в Египет.

— Ще го пазя като очите си — засмя се тя.

Напълниха резервоара на Мис Пиги, качиха се в кабинката, сложиха си шлемовете и предпазните колани и Флин увеличи оборотите на мотора, изведе машината на равния пясък, където бяха кацнали вечерта, подкара я напред-назад, за да вдигне температурата на маслото, после увеличи оборотите още и излетяха и закръжиха, докато набираха височина. Източните възвишения на Гилфа се извисяваха от едната им страна, безкрайното море на жълтата пустиня се простираше от другата.

— Бих ти предложил да разгледаме някои забележителности — чу се гласът на Флин по интеркома. — Джебел Уейнат, Пещерата на плувците. Но при тези обстоятелства сигурно искаш да се прибереш, да се изкъпеш и право в леглото. — Млъкна, после вдигна рамене. — Съжалявам, нямах предвид…

Обърна се към нея, развълнуван и объркан. Фрея само се усмихна, примигна, извърна глава и се взря в пустинята под тях.

Прелетяха над мястото на Скрития оазис. Долу нямаше нищо, освен скали, чакъл и странно закърнели храсти. А също и птици. Стотици птици: гмуркаха се, кръжаха, спускаха се, сякаш търсеха нещо.

Флин направи няколко кръга и се насочи на североизток — Сахара се простираше под тях, величествена и необятна, неописуемо красива. Известно време летяха в мълчание. После Фрея сложи ръка на рамото на Флин и попита:

— Можем ли да поговорим за Алекс?

Той хвана ръката й.

— С удоволствие бих поговорил за Алекс.

Говореха за нея, Гилф Кебир бавно оставаше зад тях, а пред тях се простираха нови хоризонти.

Грохотът на майкролайта отслабна и изчезна. Птиците също отлетяха на север в търсене на нови жилища край другите потоци нагоре по Гилфа, пустинята остана безмълвна и празна. Само слънце, небе, пясък и скали, а в подножието на скалите, излегнат в сянката на купчина безредно струпани кръгли камъни, малък пъстър пустинен гущер — очите му се движеха лениво, езикът му се стрелкаше. Когато част от пясъка пред него започна да трепери и да се мести, и той изчезна, скри се на сигурно място сред скалите.

Треперенето продължи около минута, а после пустинната повърхност изведнъж избухна и се разтвори като скъсан чувал. Появи се месеста, окичена с пръстени ръка. Няколко метра вляво земята също започна да трепери, завихри се и закипя, показа се още една ръка, израсна от пясъците като гротескна блестяща гъба. Пясъкът се раздвижи пак, завъртя се, нещо грухтеше, ръмжеше и мърмореше, мяркаха се глави, крайници и торсове, накрая две мускулести рижи фигури се измъкнаха изпод земята. Изправиха се нестабилно на крака и от тях се посипа пясък.

— Как си? — попита единият.

— Горе-долу. А ти?

— И аз.

Отърсиха се от пясъка и се огледаха.

— Хеликоптерите са си отишли.

— Да, така изглежда.

— Тогава по-добре да вървим.

— Ами да, трябва.

— Не искам мами да се притеснява.

— Разбира се, че не.

— Нали го пазиш?

— Да. А ти?

Бръкнаха едновременно в джобовете си и всеки извади шепа блещукащ златен варак. Захилиха се и плеснаха длани. После съблякоха саката си, преметнаха ги през рамо и се затътриха на изток, две малки червени точки, пълзящи в огромната необятност на жълтата пустиня, а песента им оставаше зад тях:

— Ел-Ахли, Ел-Ахли, наш любим отбор си ти. Сбрал си футболните асове, спецове по дълги пасове, с теб сме ние, Дяволи червени, към победи славни устремени!

Истинската Зерзура

Бележка на автора

От многото митове и легенди, свързани със Сахара, едва няколко са приковавали въображението така, както историята за тайнствения скрит оазис Зерзура.

Описваното като рай място, със сочни палми и клокочещи потоци, казват, се намирало накъде сред изгарящата пустош на Либийската пустиня. Мнозина твърдят, че това е просто приказка, мираж, Елдорадо на пясъците. Но това не е спряло търсачите и много от първоначалните проучвания на Сахара са били насочени към любопитния забравен водоизточник.