Скритият оазис

— А фактът, че значителна част от иракската армия се състои от мюсюлмани шиити, създаваше допълнителни неприятности за Саддам — добави тя. — При положение, че той и изобщо хората от управляващия му режим бяха сунити.

Фрея отпи от кафето си — рядко и безвкусно, — без да спира да се чуди защо, по дяволите, я занимават с това. Флин се беше облегнал назад и се взираше в една пукнатина на тавана: вървеше от едната стена до другата.

— През осемдесет и шеста нервите на Саддам вече бяха сериозно опънати — продължи Кирнан и отново сложи лявата си ръка върху кръстчето на шията си. — Стана ясно, че дори и с помощта на Запада никога няма да успее да победи изцяло, а има и голяма вероятност да загуби войната. Приличаше на боксьор, който навлиза в последните рундове от мача, като знае, че е изостанал по точки, а противникът му има още резерви; затова той става все по-уязвим. Онова, което трябваше да направи Саддам, бе да нанесе силен и изненадващ нокаутиращ удар, с който да приключи конфликта и да изкара Иран от играта веднъж завинаги.

Спря, погледна Фрея в очите и добави тихо:

— А очевидната форма на този изненадващ удар беше ядрен удар срещу Техеран.

— Но нали не е имал… — почна Фрея невярващо.

— Ядрена бомба? — довърши мисълта й Кирнан. — Да, наистина нямаше. Обаче я искаше много настойчиво. И въпреки твърденията на Ханс Бликс и останалите нежни души от ООН, независимо от официалните версии щеше съвсем скоро да я получи.

Отвън долетя внезапен пронизителен писък на биещи се котки. Кирнан отново погледна с опасение към прозореца, после седна на облегалото на канапето до Флин.

— Ако щеш вярвай, но да се направи ядрено оръжие изобщо не е трудна работа. Определено не и за човек, който разполага със сериозен научен потенциал, а Саддам разполагаше с такъв. Проблемът е да се намери необходимият разпадащ се материал, по-точно плутоний-239 или уран-235. Няма да се впускам в научни подробности — а и откровено казано, дори не разбирам от физика, — но добивът на който и да е от тези изотопи в достатъчно количество и със задоволителна чистота, за да се разположи в оръжие, е изключително сложен, скъп, отнемащ време процес, който през осемдесет и шеста, както и днес, е по силите само на шепа държави. Саддам никога не би могъл да го осъществи сам, а каквато и подкрепа да му оказваха останалите западни страни, те със сигурност нямаше да го приветстват с добре дошъл в клуба на ядрените държави. И така, той започна да търси другаде, опипа почвата при някои от най-безскрупулните търговци на оръжие в света, за да провери могат ли да му доставят необходимата стока. И в края на осемдесет и шеста преговорите с един от тия търговци дадоха положителен резултат. — Допи кафето и добави: — Този търговец беше Романи Гиргис.

Фрея тъкмо искаше да я прекъсне, да попита какво общо има всичко това с убийството на сестра й, с всичко, което се бе случило с нея през последните двайсет и четири часа, но щом чу името на Гиргис, се отказа и вместо това попита:

— Гиргис търговец на оръжие ли е?

— И на много други неща — намеси се Флин и се размърда на канапето. — Оръжие, наркотици, проституция, контрабанда на антики — няма кой знае колко много гадости, в които да не е замесен. Търговията с оръжие обаче е едно от основните му занимания.

— И е намерил бомба на Саддам Хюсеин?

— По-точно петдесет килограма обогатен, оръжеен тип уран — взе думата Кирнан. — Достатъчно, за да се направят две бомби като онази над Хирошима. С един удар Саддам можеше да изравни Техеран и Мешхед със земята, да сложи край на иранската революция и да се установи като доминираща сила в целия район. Иначе казано, да промени курса на историята. Както, прочее, почти направи.

Остави време на Фрея да осъзнае думите й, после се изправи.

— Искате ли още кафе?

Флин подаде чашата си, но Фрея задържа своята. Кирнан отново изчезна в кухнята. За миг погледите на Флин и Фрея се срещнаха, но двамата веднага обърнаха глави.