Скритият оазис

— Дори след четвърт век все още не сме съвсем сигурни за подробностите около сделката на Гиргис — чу се от кухнята гласът на Кирнан. — Онова, което знаем, е, че е получил урана чрез съветски посредник, Леонид Канунин — неприятен тип, убит в хотел в Париж през осемдесет и седма, — а той, от своя страна, го е получил чрез връзките си със съветската армия. Откъде точно е дошъл уранът, не успяхме да установим, пък и не е важно. Установихме обаче, че през ноември осемдесет и шеста Гиргис е наел самолет, регистриран на Каймановите острови, АН, управляван от някой си Курт Райтер, ветеран от транспорта на наркотици и оръжие по време на Студената война. Въпросният самолет осъществил срещата с Канунин на летище в Северна Албания, където двама пратеници на Гиргис получили стоката срещу аванс от петдесет милиона долара. За да не подуши някой, товарът трябвало да се пренесе през две страни на триъгълника — първо до Хартум, а после до Багдад. Пристигането му там трябвало да донесе на Канунин още петдесет милиона, от които Гиргис трябвало да вземе двайсетпроцентовия си дял, а Саддам да си направи бомбата и да изпепели Иран. Завършено щастие.

Тя се върна с две димящи чаши. Подаде едната на Флин и отново се настани на облегалото на канапето. Настъпи тишина. Фрея се взираше в пода и обмисляше всичко, което бе казала Кирнан. После вдигна глава, погледна Кирнан право в очите и зададе въпроса, който бе искала да й зададе преди пет минути:

— Не разбирам какво общо има всичко това със сестра ми. И с историята за Скрития оазис.

Кирнан се усмихна уморено.

— Вече стигаме и дотам. С две думи, ние разбрахме за цялата операция доста своевременно — от информатори в организациите и на Гиргис, и на Канунин. Данните ни обаче бяха твърде схематични. Знаехме какво е замислено, кои участват — онова, до което не успяхме да се доберем, бяха конкретните дати, места и часове. Бяха останали буквално няколко часа до срещата в Албания, когато установихме точно как ще бъде прехвърлен уранът и къде ще го насочат. Беше прекалено късно да ги хванем, преди да излетят. Имаше много малка вероятност да ги заловим в Бенгази, където трябваше да презаредят, но поради отношенията ни с Кадафи по онова време, усложненията щяха да са прекалено много. По-разумно беше самолетът да се проследи и да се задържи в Хартум, преди да е отлетял за последната отсечка към Багдад. Разполагахме с подразделение десантчици в саудитската част на Червено море, а и израелците бяха инструктирани да ни помогнат. Всичко щеше да стане като по учебник. Като по ноти. Ако съдбата, със своята мъдрост, не се беше намесила.

— Съдбата? — Фрея поклати глава, не разбираше нищо.

— Единственото, което не можехме да предвидим — въздъхна Кирнан. — Над Сахара АН-ът беше ударен от пясъчна буря и загуби и двата си двигателя. Една от подслушвателните ни станции засече сигнал за помощ някъде над платото Гилф Кебир, а после самолетът изчезна от радарите.

За първи път Фрея започна да се досеща за някои детайли.

— Паднал е в оазиса, така ли? Затова е било всичко. На Гиргис затова са му трябвали снимките. Самолетът се е разбил в Скрития оазис.

Кирнан отново се усмихна, но по лицето й нямаше и следа от радост:

— Не го разбрахме веднага. Знаехме само, че АН-ът е в района на Гилфа, а това е обширно място — пет хиляди квадратни километра камъни и пустиня. Шест часа след първия SOS обаче прихванахме второ радиосъобщение, този път от втория пилот на самолета, някой си Руди Шмит, който, по всичко личеше, беше единственият оцелял. Радиопредаването беше объркано, но Шмит все пак успя горе-долу да обясни къде е катастрофирал самолетът. В обрасла в дървета долина, каза ни, с развалини наоколо. Древни развалини, сред тях и огромен обелиск със странен символ.

— Бенбенът — промърмори Фрея. Макар стаята да беше топла, я полазиха тръпки.

— И без тези подробности самолетът би могъл да е единствено в уехам сещат — обади се Флин. — Няма други известни древни места на триста километра около Гилф Кебир, и със сигурност долини като описаната. Възможно е да е и някакво неизвестно място, но мотивът за Бенбена опровергава това предположение. — Той поклати глава, наведе се и вдигна снимките от пода. — Възможността е едно към един милион, към един милиард — продължи, докато ги оглеждаше. — С цялата Сахара, в която може да катастрофира, АН-ът се блъска точно в Скрития оазис. Това е същото като да хвърлиш конец над Ню Йорк и той самичък да се вдене в игла. Такова нещо просто е немислимо. Невъзможно е.

На канапето, на една ръка от него, Кирнан също се взираше в снимките — виждаше ги за първи път — и очите й блестяха.