Скритият оазис

— Добре, мисля, че поговорихме достатъчно. А и наистина трябва да се изкъпеш. Не ухаеш особено приятно, особено отблизо.

И се усмихна, а Фрея — без особен ентусиазъм — й отвърна. Наистина беше ужасно уморена.

— Спомена, че имало чисти дрехи…

— Първата спалня вдясно — упъти я Кирнан. — На леглото. Има и хавлиени кърпи. Внимавай обаче с крана за топлата вода, нали ви предупредих.

Фрея кимна, излезе в коридора, но спря, обърна се и каза на Флин:

— Извинявай за онова с пистолета. В таксито. Никога не бих те застреляла.

Той махна с ръка.

— Знам. Пък и не беше махнала предпазителя… А, и гледай да не изхабиш всичката топла вода.

Кирнан се отпусна в току-що освободения от Фрея фотьойл, заслуша се в свистенето на душа в банята и въздъхна.

— Ужасно прилича на Алекс, нали?

Флин — отново оглеждаше снимките — вдигна поглед към нея.

— Но е и различна. И по-дива. А явно е и доста умна. — Вдигна една от снимките, извъртя я към лампата и я огледа внимателно. — Алекс така и не ми е казвала какво точно се е случило помежду им — добави сякаш между другото. — Никога не говореше за това.

Остави снимката и взе друга. Вдигна и нея и я заоглежда все така съсредоточено. Кирнан го наблюдаваше и барабанеше с пръсти по облегалката на фотьойла.

— Забелязваш ли нещо?

— Не. Макар че тази е интересна.

И й я подаде. Беше на статуя с човешко тяло и крокодилска глава. Стоеше на голям кубичен постамент, върху който ясно се виждаха йероглифи, изписани върху навита на кълбо змия.

— Собек и Апеп ли са? — попита Кирнан.

— Да. Същият символ за проклятие, който се среща в папируса Имти-Хентика. „Нека злосторниците бъдат смачкани в челюстите на крокодила Собек и после погълнати от змията Апеп.“ Само че тук има и нещо друго. Погледни. — Той се приведе, посочи с пръст долния край на снимката и преведе: — А вътре в корема на змията нека страховете им се превърнат в истина, а техните ресут бину — това са страховете от злото — да станат живо мъчение… Не е кой знае какво откровение, но е любопитно от научна гледна точка. И е още едно късче от мозайката.

— А това приближава ли ни повече към фактическия оазис?

Той се намръщи.

— Нито с милиметър.

Взе снимката, сложи я с другите в плика, пусна го на канапето и се изправи.

— На всяка цена ги дай да ги увеличат, но те уверявам, че в тях няма нищо. Губиш си времето, Моли. Снимките са безполезни.

Отиде до дървения шкаф до стената, отвори го и извади почти пълна бутилка уиски „Белс“ и малка чашка.

— С медицинска цел — поясни, като видя неодобрителния поглед на Кирнан.

Напълни чашката, изпи я на екс, сипа си още една, върна бутилката в шкафа и отново седна на канапето. За малко просто остана да седи там, като въртеше златистото уиски в чашата. Плисъкът на вода в банята още не беше спрял. Флин изпи половината уиски и се вторачи в Кирнан.

— Има още нещо, Моли.

Тя повдигна вежди и леко наклони глава.

— Мисля, че някой подслушва мобилния ти телефон.

Кирнан не реагира видимо, макар че внезапно спрелите да барабанят пръсти дадоха да се разбере, че забележката на Флин я е изненадала.

— Когато е пристигнала в Кайро, Фрея ти е оставила гласово съобщение — продължи той. — Че идва да ме види в университета. След трийсет минути се появи банда главорези и тръгна право към моя кабинет. Възможно е някой около университета да я е очаквал и да е съобщил на Гиргис, но после, когато бяхме вече в музея, аз също ти оставих гласово съобщение. Резултатът — същата банда главорези се материализира и там — и преряза гърлото на мой много добър приятел. Съвпаденията са твърде много. Гиргис сигурно има достъп до твоя номер.

Познаваше Кирнан вече почти петнайсет години и никога не я бе виждал да изглежда разстроена. До този момент.

— Това е невъзможно — отсече тя и се изправи. — Направо невъзможно.

— Не мога да си го обясня по друг начин. Освен ако Фрея не лъже или пък ти не работиш за Гиргис, но някак си и двете възможности ми се виждат съмнителни.

Кирнан отиде до масата, бръкна в чантата си и извади нокиата. Размаха я във въздуха.

— Това е телефон от Управлението, Флин. В него не може да се проникне. Има всякакви пароли, пинове, специални начини за достъп — абсолютно защитен е. Дори шибаните руснаци не могат да проникнат в него.

Още едно нещо се случи за първи път — Флин абсолютно никога не беше чувал Кирнан да използва такива думи. Отпи още глътка от уискито и попита:

— А ако е някой от службите?

Тя отвори уста, затвори я и прехапа устна.

— Не — отсече накрая. И повтори: — Не. Невъзможно. ЦРУ не се занимава с шпиониране на личните дела на собствените си оперативни работници. Разбира се, технологията е налице, но да се използва срещу служител на Управлението — тук вече става въпрос за оторизация от най-най-високо равнище. Това не може… Не мога да повярвам. Просто не го вярвам. Обяснението трябва да се крие другаде.

Флин сви рамене, довърши остатъка от уискито, бръкна в джоба на дънките си, извади картичката, която Ангълтън му беше дал в хотел „Уиндзър“, и й я подаде.

— При всяко положение мисля, че трябва да проучиш този тип.

Кирнан взе картичката и я прочете.