Смарагдово море

Мъжът икори, който най-напред ме беше заговорил, изсумтя:

— Само страхливец иска мир.

Наистина обаче изглеждаше, че отстъпваха. Приготвиха конете си и прибраха плячката в торби. Двама трепереха и разтриваха ръцете си. Осмелих се да мисля, че този кошмар може и да е приключил, когато елин икори забеляза, че е пропуснал обточеното с кожички палто на едно момче.

— Сваляй, сваляй — нареди той. Извисяваше се над всички и имаше гъста руса брада. Момчето застина: при звука на този гръмлив глас лицето му стана бяло като снега. Озъбен, мъжът икори сграбчи момчето за раменете и го разтърси. Едно повтаряне на заповедта само ужаси малката жертва още повече и аз си пробих път до тях.

— Достатъчно! — изкрещях. — Как може да очаквате бедното създание да направи каквото и да е? Плашите го до смърт. Нека аз го направя.

Мъжът икори ме изгледа гневно, но изчака, докато се наведох и бързо разкопчах палтото.

— Няма от какво да се страхуваш, Алън. Нека просто да приключим с това, за да може тези господа да си тръгнат.

Вместо да го успокоят, думите ми оказаха точно обратното въздействие. Алън започна да се бори с мен, като дръпна обратно палтото.

— Не, не! Мама направи това, а сега е при ангелите! Не може да го вземат!

— Тихо — казах, виждайки, че едрият икори се готви да се намеси. — Майка ти е в рая и няма да се сърди. Ще се гордее какво смело и жертвоготовно момче си.

— Не може да го вземат!

С късащо се сърце най-накрая изтръгнах палтото от него и го подадох на мъжа икори. Когато той понечи да се обърне, Алън изкрещя:

— Ще гориш в ада на Озиел с всички други неверници! Елизиел ще те осъди и всичките ти потомци ще страдат до края на времето!

Мъжът икори удари Алън с опакото на ръката си с едно плавно движение и момчето политна. Лицето на едрия мъж беше почервеняло от гняв, ноздрите му се издуваха. Втурна се към мястото, където Алън беше паднал на земята, и посегна напред. Вмъкнах се между тях и блъснах мъжа икори в гърдите.

— Тамзин! — възкликна Гидиън. Един икори го сграбчи за ръката, докато той се опитваше да се добере до мен.

— Пуснете го, той е момче! — изкрещях. — Взехте палтото и доста добра плячка. Не е нужно да удължавате това. — Очите на мъжа икори още горяха от ярост и той не помръдна. Смъкнах рязко ръкавиците си. — Ето — пропуснахте тези. Как ви се струва този трофей? Сега вземете каквото имате и си вървете у дома.

Той грабна ръкавиците, като прокара одобрително пръсти по мънистената украса и гладката като коприна материя. Когато ги натика в джоба си, помислих, че изпитанието най-сетне е приключило. Няколко мига по-късно обаче погледът му отново падна върху Алън и гневът се разпали отново. Този път, когато мъжът икори тръгна напред, не просто препречих пътя му. Цапнах го в лицето толкова силно, колкото можах, нанасяйки удар, който вероятно бе слаб, само дето ноктите ми бяха разкървавили бузата му.

Той я попи стъписано, а няколко от спътниците му се изкискаха. Той избърса кръвта от панталоните си и се съсредоточи отново върху мен.

— Putce — изсъска.

Сепнах се от неочакваната обида, а после глупаво изтърсих:

— И с по-лоши думи са ме наричали.

Ръката му се сви в юмрук в същия момент, когато в далечината се разнесе поредица от викове. Икорите трепнаха и се огледаха.

На върха на хълма, по който се бяхме пързаляли с шейните, се появиха тъмните силуети на няколко души. Не можех да различа никакви лица, но един се проникна ясно:

— Наред ли е всичко?

Без нито дума, икорите незабавно се оттеглиха, като закрепиха здраво плячката си и се качиха на конете си. Потеглиха и вече отдавна си бяха отишли, когато неочакваните ни спасители от екипажа на Сивата чешка стигнаха до нас.

Глава 16

Никога не бях омаквала, че ще съм толкова признателна да видя капитан Милфорд отново. Екипажът му беше настанен в импровизиран лагер в покрайнините на Констанси и натоварен със задачата да сече дървета за някакъв план за строителство, но пътищата ни никога не се пресичаха. Въпреки че не им беше забранено, на членовете на екипажа се даваше да разберат, че не е желателно да прекарват твърде много време в града (освен ако не искаха да посещават църковните служби), а и Констанси всъщност и бездруго не беше място, на каквото моряците отиваха за развлечения.

Сега обаче жителите на града много се интересуваха от моряците. След като успяхме да се върнем на площада и да разкажем какво се бе случило, съветът свика спешна среща, на която всички бяха свободни да присъстват. Вестта се разнесе бързо и църквата скоро се напълни с почти толкова много хора, колкото бях видяла на службата. Дойдоха всичките ми спътнички от Бляскавия двор заедно със семействата, които ги бяха приютили, с изключение на Ванеса, на която семейство Коул все още нареждаха да си стои у дома до покаянието.