Смарагдово море

— Знам лорандийски! — възкликнах. — Поне достатъчно. Израснах в съседство с един лорандийски пекар и имах уроци по лорандийски в Бляскавия двор.

— Различните езици често имат думи, които си приличат по звучене. — Главният съветник побутна очилата си нагоре и ми напомни за стария ни учител по история, който изнасяше урок. — Напълно вероятно е да има много думи на езика на икорите, които звучат като лорандийски. Или като осфридиански. Или какъвто и да е език. Онзи черен камък, с който баланкуанците постоянно търгуват, се казва рийд на техния език. Пълно съвпадение е, че звучи като нашия глагол или названието, което даваме на речните тръстики.1

— Това не беше съвпадение, сър. Думата, с която си послужи, беше — според него — много подходяща.

— И каква беше тази разобличаваща дума? — попита господин Моруел със сприхав тон.

Хвърлих неловко поглед наоколо, обръщайки специално внимание на децата.

— Не беше, ъъ, ласкателно определение, сър. Не мисля, че би било уместно да я изрека в църква.

Господин Моруел се отправи бавно обратно към стола си.

— Губим време.

— Каква беше, Тамзин? — Гидиън ми кимна окуражително. — Давай, кажи я.

— Putce — казах, оглеждайки паството за някакъв признак, че са разпознали думата. Бях сигурна, че доста от жителите на града знаеха лорандийски, но се съмнявах, че някой беше живял близо до избухлив пекар, който вечно крещеше на жена си.

Чух стреснато възклицание иззад гърба си и не бях изненадана, че Дамарис знаеше думата.

— Какво означава? — подтикна ме Гидиън.

Присвих се от неудобство под тежестта на тези погледи. Бях изричала далеч по-лоши неща в живота си, но никога пред такава публика. След дълбоко поемане на дъх и безмълвна молитва за прошка избълвах:

— Означава „кучка“ на лорандийски.

Не бих могла да предизвикам по-голямо възмущение дори ако бях започнала да събарям с ритници пейките и да удрям с юмруци хората около мен. Главният съветник трябваше на практика да стовари чукчето си така силно, че почти го разби на трески, преди врявата най-сетне да заглъхне. Когато Самюъл ми нареди да седна отново, го направих. Наистина нямаше нищо друго, което можех да добавя.

Невероятно, никой не обсъждаше онова, което бях казала. Съветът започна отново да обсъжда поставянето на постове и главният съветник каза:

— Сега, ако можем да приключим с тези глупости, нека започнем да обсъждаме действия, преди да е твърде късно. Ще имаме нужда от доброволци, които сутринта да потеглят към форта, както и към Пайъти и Ризърв2

. Мъжете, които са готови да стоят на пост наоколо, трябва да се срещнат с мен, когато разпуснем това събрание, а всеки, който има нужда от оръжие, е добре да…

— Нищо от това ли не чухте? — Яго се откъсна от множеството и се приближи с едри крачки до подиума — действие, което беше прието така шокирано, както и моята намеса. — Това са били самозванци! Ако започнете да тормозите истински икори и да насърчавате военна намеса, просто ще натегнете допълнително една вече напрегната ситуация!

— Те станаха причина за ескалиране на напрежението! Не само тук — всички чухме за набезите по-рано тази зима.

— Те също не са били тяхно дело — настоя Яго. — Лорандийците правят това.

Господин Моруел отвратено вдигна ръце.

— С каква цел? Винаги сме имали бурни отношения с лорандийците, но броят им в Адория е твърде малък, за да представляват някаква заплаха, и те го знаят. И наистина не смятам, че неприличният език на едно момиче е доказателство, че онези мъже са били лорандийци, когато всички други свидетелства сочат към обратното! Наистина, господин Робинсън, ако храните такава привързаност към икорите, навярно ще ви е по-добре с тях.

— Ще отида при тях още сега и ще уредя преговори, ако желаете — отвърна Яго спокойно.

— Вече сме обсъждали колко безполезно е това. И така. Свършихте ли вече да ни губите времето? Никога преди не сте проявявали интерес да бъдете част от този град, и честно казано, съм доста подозрителен относно причината, поради която бихте започнали сега.

Челюстта на Яго беше стегната и забелязах вътрешната му борба да възпре както думите, така и действията си. Възцари се неподвижна тишина, докато всички чакаха да видят какво ще направи, но след няколко напрегнати мига той преглътна гнева си и измарширува навън от църквата без нито дума.

Съветът продължи с плановете си и разпусна заседанието си скоро след това, за да сформира доброволни комитети. Семействата започнаха да се разотиват и аз се изправих и се протегнах, благодарна, че се движа. Отидох при децата да погледна нараняването на Алън. Той ме увери, че е добре, и после излязох навън да глътна малко въздух. Студен или не, имах нужда от него след задушната църква.

Гидиън ме последва и застанахме встрани до вратата: дъхът ни образуваше тънки рехави облачета в свежия вечерен въздух.

— Какво мислиш за всичко това? — попитах.

— Не знам — призна той. — Ако наистина са били лорандийски разбойници, струва ми се, че биха могли да ограбват хората без цялата театралност. Но също така вярвам, че си права.

— Наистина ли? За коя част?