Смарагдово море

— Достъпът до онзи товар ви беше забранен — каза Самюъл рязко. — В момента е в наше владение.

— Това го превръща в кражба? — Преместих стъписано поглед между двамата. — Това е абсурдно и вие го знаете.

Дайна посочи стола ми:

— Отнеси го до печката и изчакай, докато ние, останалите, приключим. Тази сутрин няма да ядеш.

Отворих уста да възразя, а после размислих. Чудесно. Ако смятаха да ме накарат да пропусна закуската заради някакви скалъпени обвинения, щях да го направя с достойнство. Щях да им покажа как всъщност се държи един принципен и силен човек. Но о, бях толкова гладна.

Семейство Коул продължиха, сякаш беше обикновен ден, въпреки че всички други на масата имаха унили изражения.

— Прочетох проповедта ти за почтеността — спомена Самюъл на Гидиън. — Това е една от най-хубавите, които си писал.

— Благодаря — промърмори Гидиън, забил поглед в храната си.

— Хареса ми начинът, по който обясняваше как измамата хвърля сянка върху семействата и общностите. В по-голямата си част обаче проповедта ти се съсредоточава само върху това как неща като честността и почтеността подобряват живота. Може би да помислиш да добавиш един пасаж за наказанието на крал Линус, за да покажеш докъде води измамата.

Веждите на Гидиън се повдигнаха:

— Крал Линус умира в яма със скорпиони.

— Точно. Важно е да мотивираш хората.

Отчаяно исках да говоря с Гидиън за станалото снощи, а също и да разбера дали можеше да измисли начин да се намеси в последната минута преди наказанието на Ванеса утре. Дайна обаче ни придружи до града и нямах шанс да говоря с него насаме. Гидиън се раздели с нас на площада, след като ми отправи продължителен, търсещ поглед. Отговорих с измъчена усмивка, а после се обърнах в посоката на училището.

— Не, няма да ходиш там днес — каза Дайна.

— Отново с прането ли се заемам? — Дамарис и Уинифред бяха потеглили за обичайните си задачи, но може би бяха наели някого другиго за предишното място на Ванеса.

— Не. Ела с мен.

Дайна тръгна отривисто през площада със самодоволство, което намерих за обезпокоително. Последвах я до един жилищен район и загледах с растящ ужас как почука на вратата на една от по-големите къщи. Една жена, която познавах бегло по лице, но не бях срещала, отвори и припряно ни направи знак да влезем. Не ни запознаха и се запитах дали ми е възложено да й помагам. Докато минавахме през изключително добре поддържания дом обаче, не ми се стори да й е нужна кой знае каква помощ за вършенето на домакинските задължения.

Най-после стигнахме до далечния край на къщата и влязох в стая, която изглеждаше като пристроена към първоначалната сграда. Имаше стени, които бяха още груби и неизмазани, и пръстен под, посипан със слама. Тесен правоъгълен прозорец близо до тавана осигуряваше светлина по същия начин, както прозорците на църквата. Този прозорец обаче беше покрит с намаслена хартия вместо стъкло и светлината беше по-приглушена.

Огледах странната стая и попитах: — Какво е…

Вратата се затръшна зад гърба ми. Бях сама.

Глава 17

Хвърлих се към дръжката на вратата, но тя беше заключена.

— Какво става? Какво е това? — Заудрях по вратата, докато разхвърчалите се трески ме принудиха да спра.

— Това е домът ти за следващите четири дни — обади се Дайна от другата страна. — Мястото ти за утеха, където да размишляваш върху покварените си постъпки и да се молиш за прошка. Не мислеше наистина, че пропускането на закуската е единственото покаяние, което ще ти бъде наложено за онези ръкавици, нали?

— Покаяние заради ръкавици? — Ритнах вратата няколко пъти. — Вие чувате ли се? Не можете да ме оставите в празна стая за четири дни заради един чифт ръкавици.

— Два чифта технически. А фактът, че не си даваш сметка колко сериозно е положението, просто потвърждава защо трябва да бъдеш тук.

— Искам да говоря с Гидиън! Той не би допуснал това. — На закуска той беше потиснат, но бях напълно сигурна, че не може да е знаел, че това се задава. Нямаше просто да си седи там без възражения.

— Гидиън не може да ти помогне, а след като излежиш отреденото ти наказание, ще те преместим в друга къща, за да не можеш повече да го покваряваш с прелъстителските си хитрини.

— Моите прелъстителни… — Беше ми непоносимо дори да го повторя.

— Всичко, от което ще имаш нужда, е там. Това е цялата храна и вода, която ще получиш, така че я разпредели благоразумно. Имаш книги, които да те вдъхновяват и да ти помогнат да обмислиш недостатъците на поведението си, затова ги използвай. Ако си написала задоволително признание и помолиш за прошка, след четири дни ще ти бъде позволено да се прибереш у дома. Тогава ще бъдеш затворена в новия си дом до следващия свят празник.

Точно като Ванеса, само че си бях спечелила един допълнителен ден. Затворих очи и се облегнах на стената, знаейки какви щяха да са следващите думи на Дайна.

Или поне си мислех, че знам.

— Ще седиш пред църквата преди службите с табела, обявяваща вината ти. По-късно ще прочетеш признанието си пред паството, след което ще си свалиш табелата. — Последва пауза. — А после главата ти ще бъде остригана.

Изправих се рязко: