Смятай се за мъртъв

— Добър стрелец сте, мистър Фрост — каза той и после, тъкмо когато се канеше да даде парите на Фрост спря. — Какво ще кажете да опитаме още веднъж? Пет хилядарки. Ще стимулира и двама ни, а?

Фрост се поколеба.

Силк продължи:

— Остарявам. Трябва да пусна една вода. Веднага се връщам — и той се насочи към тоалетните.

Фрост се подсмихна. Беше като да измъкнеш биберон от устата на бебе. Сега вече усещаше пистолета и беше сигурен, че няма да има проблеми.

Ъмни рече:

— Не рискувай, Майк. Спечели си парите. Забрави го.

— Този тип не е наясно с нещата — отвърна Фрост. — Разбира се, че ще го победя.

— Виж какво. Майк, сам си поемаш риска. Ако те победи, не бих могъл да накарам Марша да те финансира с пет бона. Забрави.

— Не мога да изгубя, Рос. Вече спечелих една хилядарка от него. Трябва да съм луд, за да не му измъкна още пет. Ще го поразтоваря малко.

— О’кей — съгласи се Ъмни, — имаш право.

Някъде на стрелбището зазвъня телефон. Мосис се отдалечи и докато Ъмни си палеше цигара, Мосис се провикна:

— Трябва да се качиш горе, шефе. Мистър Сейлър…

— Веднага се връщам — каза Ъмни. — Успех в стрелянето.

Докато той бързаше към асансьора, Силк се върна от тоалетните.

— Е, мистър Фрост, ще продължим ли състезанието?

Фрост кимна.

— Пет бона?

— Да.

— Добре.

Докато разговаряха, Мосис чистеше пистолетите и ги зареждаше.

— Къде сте се научили да стреляте така? — попита Силк.

— В армията.

— Добре са ви учили. — Той взе пистолета си от Мосис. — Вие имате честта да стреляте пръв. Какво ще кажете да изстреляте наведнъж петте си изстрела. Аз — след вас. Става ли?

— Става. — Фрост взе пистолета, балансира го в ръката си и изчака Мосис да сложи нови мишени. Когато пуснаха зелената светлина, овладя стойката си. Пет бона! Биберон от устата на бебе! Той не бързаше, прицели се и стреля, пак се прицели и стреля и после още три пъти. След това се отдръпна. Чу как Мосис подсвирна, после на дъската се появиха цифрите: 452.

Хайде победи ме сега, старче, помисли си Фрост. Петте хилядарки му бяха в кърпа вързани.

Силк пристъпи напред, пистолетът застина в ръката му.

— Много добра стрелба, мистър Фрост. Е… нека видим какво може да направи дядката. — Изведнъж тънкото му тяло сякаш оживя, краката му се разтвориха, ръката му се вдигна и петте изстрела изтрещяха: бум- бум- бум-бум-бум!

Фрост зяпна. Това старче явно не беше с всичкия си! Дори не се беше прицелило. С тази скорост едва ли беше улучило мишената.

После, когато цифрите се появиха на дъската и той видя 500, по гърба му премина тръпка.

— Дайте на мистър Фрост да види мишената ми — каза Силк. Мосис пристигна тичешком и като се подсмихваше, пъхна мишената в ръцете на Фрост. Центърът й беше абсолютно прокъсан. Той стоеше и гледаше втренчено мишената. Бяха го изиграли. Беше се хванал на един от най-старите трикове в света и дължеше четири хиляди долара.

— Това също е добра стрелба, мистър Фрост рече Силк с ледена усмивка. — Не ми плащайте веднага. Ще задържа хилядарката, която ви дължа, а вие ще дадете на мистър Ъмни чек за четири бона. Той ще ми го предаде — После се насочи към асансьора, като остави Фрост сам с Мосис, който все така продължаваше да се подсмихва.

— Този мистър Силк е голям мошеник, шефе — обади се Мосис. — Сигурно изкарва доста парички наоколо.

Фрост обърна към негъра очи с невиждащ поглед, после пусна мишената на земята, тръгна бавно към асансьора и застана там в очакване да светне зеленият сигнал.

Глава трета

Джина Гранди лежеше на един шезлонг, като ловеше последните лъчи на слънцето и гледаше към големия празен басейн.

Беше облечена със смарагдовозелени бикини, които подхождаха на венецианскочервената й коса. Сърцевидното й лице беше безизразно. Тялото й, силно загоряло от слънцето, имаше правилни пропорции: гърдите й бяха малко по-тежички, ханшът й беше закръглен и солиден, а краката — дълги и елегантни.

Тя прекарваше повечето дни, припомняйки си миналото, когато беше номер едно в римската Dolce Vita. Заради този глупав опит за отвличане сега я бяха тикнали зад електрическата ограда и нямаше представа кога баща й ще се смили да я пусне на свобода.

Колко мразеше баща си!

За хиляден път мислено се връщаше в онази ужасна нощ, когато тъкмо влизаше в своето ламборджини и изведнъж я бяха обкръжили четирима мъже с пистолети в ръце.

Беше отишла да вечеря в една от винарските изби и компанията й се беше сторила скучна. Беше се извинила и ги беше оставила полупияни и кряскащи. Докато отключваше вратата на колата си, от тъмнината се бяха появили онези четирима мъже. Всичките бяха млади, слаби, облечени с изтъркани дънки и кожени якета. Всичките бяха с бради и на нея й се бяха сторили удивително мръсни.

Веднага бе разбрала, че искат да я отвлекат. Мисълта бе накарала тялото й да потръпне. Да се измъкне от скуката на лукса, да бъде скрита в някой долнопробен апартамент, да бъде дори изнасилена — това беше нещо, което подсъзнателно искаше да й се случи, бе осъзнала тя, леко шокирана.