Смятай се за мъртъв

— Ти си умно момиче — продължи Силк и приседна на облегалката на едно кресло. — Питаш се защо ни е необходим. Ще ти открехна. След няколко месеца това местенце тук ще фалира. Ти не разбираш от цифри, но аз разбирам. Разноските ти са прекалено големи. Много хубаво е дето оная чернилка свири на пиано, но той ти изяжда печалбата. Заплатите, които плащаш, също те подяждат. Разгледах баланса ти за миналия месец. Почти си на червено. Ти погледна ли го?

— Чарли ми го показа. Мислех си, че следващия месец…

— Може да няма следващ месец. Искаш ли да си запазиш това тук?

Марша отвори широко очи.

— Да го запазя?! Та това е бъдещето ми!

— Онова, от което имаш нужда, е да хванеш някоя голяма клечка, а Фрост може да ти предостави тази възможност, както и на мен, така че дръж го здраво.

— Но как би могъл? Той нищо не струва.

— Ти го дръж здраво. Аз ще се погрижа за останалото. — Той я погледна втренчено, стъкленото му око заблестя на слънцето, после се протегна към телефона.

— Свържете ме с мистър Ъмни — нареди на телефонистката на клуба.

— Да, сър.

Почака.

След малко се обади Ъмни.

— Здрасти, Лу!

Силк започна да говори.

* * *

— Здравейте, мистър Фрост!

Фрост, който седеше на сянка и гледаше как клиентите се забавляват в широкия плувен басейн, се огледа.

Към него се беше приближил мъж с яко телосложение и добродушен вид. Месестото му лице, на което беше изписана щедра, приятелска усмивка, излъчваше чар. Висок, мускулест, на около тридесет и шест, чернокос и загорял, обут само с бели панталони. Рос Ъмни излъчваше сърдечност, която беше малко прекалена.

За него се говореше — и то с основание — че с чара си може да прелъже и плъх да излезе от дупката си, че може да измъкне близалката на дете, голяма сума пари от хитър бизнесмен, та дори платиненото чене на някоя вдовица.

Братството на престъпниците в Перъдайс Сити смяташе Ъмни за най-подходящия човек за конспиративна работа. Зад добродушното му усмихнато лице се криеше безмилостен, свиреп мозък, който само мислеше как да измъкне парите на някой будала, бил той мъж или жена.

Силк, който беше връх на професионализма като наемен убиец, високо ценеше майсторството на Ъмни. Без подготовка на операцията от страна на Ъмни разните задачи на Силк ставаха почти невъзможни.

Ъмни имаше способността да се справя с добре охраняваните, почти недостъпни хора, които Радниц искаше да премахне от пътя си. Ъмни умееше да събира необходимите данни, без да предизвиква подозрение, и предаваше тези данни на Митч Гоубъл, който пък беше техническият експерт на Силк. Гоубъл от своя страна преценяваше подадената му информация и правеше изводите. Ако дадеше зелена светлина, тогава и само тогава Силк пристъпваше към работата.

Ъмни почиваше в стаята си с климатична инсталация над кухнята на ресторанта, когато го свързаха със Силк. Изслуша какво имаше да му каже Силк, после рече „Ако мога, ще го направя“ и се впусна да търси Фрост. Когато го намери, включи чара си с пълна сила.

— Здравейте, мистър Фрост!

И докато подаваше ръка, Ъмни разглеждаше внимателно Фрост, мислейки си: „Този тип няма да е от лесните. Полека и спокойно. Ще трябва да действам внимателно.“

Фрост разклати протегнатата ръка озадачен и с известна подозрителност.

— Казвам се Рос Ъмни — подхвана Ъмни и пусна чара си. — Аз съм нещо като домакин тук. Работата ми е да се грижа всички да са щастливи. Марша ми възложи да се погрижа за вас… За мен ще е удоволствие. Знаете ли какво, мистър Фрост? — Той замълча и се усмихна лъчезарно, после продължи. — Впрочем бих ли могъл да ви наричам Майк?

Все още подозрителен, но поддавайки се на чара на Ъмни, Фрост кимна.

— Чудесно, Майк. Та както казах, когато Марша се отнася с някой от своите приятели като с VIP, аз също се отнасям с него по този начин, иначе… — Той се засмя. — Това ми е работата. Какво мога да направя за теб? Кажи и ще го получиш. Харесва ли ти идеята да поплуваме в басейна? Имаме един бутик, където ще намериш каквото ти трябва. Искаш ли компания? Имаме колкото щеш компаньонки. Всичките са твои, трябва само да направиш своя избор. Или може би искаш да пробваш салона ни за масаж? Имаме две японски сладурани, които наистина си разбират от работата. Имаме и киносалон. Само кажи една думичка и ще ти уредя частна прожекция. Филмите ни са толкова горещи, че трябва да използваме азбестов екран. — Засмя се. — А може би обичаш риболова? Имаме басейн с пъстърва. Или пък си падаш по голфа? Имаме игрище. Имаме коли, които могат да те закарат до морето. Може би ще искаш да заведеш някое от нашите момичета на разходка с моторница? Водни ски? Гмуркане? Само кажи, Майк, и ще го имаш.

Докато Фрост се беше вторачил в този усмихнат, приятелски настроен мъж и не можеше да повярва, че му се предлагат всички тези съблазнителни занимания на богатите, към тях се приближи нисък дебел мъж.

— Какво става с лодката ми, Рос? — запита той, мръщейки се ядосано. — Обеща, че ще го уредиш.

— Здравейте, мистър Бърнстейн. Всичко е уредено. Попитахте ли на рецепцията?

— Не знаех, че е необходимо. Къде по дяволите е колата?

Ъмни посочи.