Смятай се за мъртъв

Джина се раздвижи неспокойно. Колко мразеше баща си! Да й направи такова нещо! Да я държи затворена зад електрическа ограда и да й остави този хладнокръвен, подобен на змия, човек за опекун! Този човек непрекъснато я наблюдаваше. Можеше да усети как очите му я гледат и в този момент. Вероятно я гледаше от един от горните прозорци на вилата.

Макар от време на време наркотиците да й липсваха, истинското страдание идваше от липсата на любовници. Жаждата за секс я измъчваше денонощно.

Освен прислужниците, които едва я поглеждаха, тук беше и онова бивше ченге, в което имаше не повече секс, отколкото в пистолета на колана му. Другият пазач беше отблъскващо дебел и имаше космата брадавица на носа си. Беше сигурна, че е воайор

4

. Винаги я гледаше иззад храстите и й се усмихваше похотливо, разсъбличайки я с поглед.

Единственото мило същество в тази позлатена клетка беше Сука, японското момче за всичко, което ръководеше вилата. Макар че беше неразгадаем, тя усещаше, че му е жал за нея. Сука й беше казал, докато й сервираше чая, че пазачът Джо е бил хванат от Амандо да спи и е бил уволнен.

— Имаме нов пазач, синьорита — рече й Сука и си тръгна.

Нов пазач? Джина протегна дългите си крака. Знаеше, че не бива да пита за подробности. Сука много внимаваше при общуването си с нея. И двамата знаеха, че Амандо може да ги гледа.

Би ли могъл този нов пазач да е интересен? — чудеше се тя. — Господи! Колко голяма нужда имаше от интересен мъж!

Умът й се насочи към онези прекрасни еротични нощи в Рим, когато толкова често й се беше случвало да споделя голямото легло с двама млади, богати самци, които я обладаваха един след друг отново и отново.

Тя леко изстена, отдадена на спомена от преживяването през онези вълнуващи нощи, когато чу тихо покашляне, което я накара да отвори очи и да потръпне.

Сука стоеше от едната й страна и държеше поднос, на който имаше чаша доматен сок: всякакъв алкохол й беше забранен. Докато слагаше чашата на масата, той каза тихо, без да я погледне:

— Синьор Амандо заминава за Фриско. Няма да се върне до утре. Много важна вечеря. — После си тръгна.

Джина пое дълбоко въздух. Новият пазач ще е на смяна. За първи път от много дни насам тя се усмихна.

* * *

Макар че пърженото пиле изглеждаше страхотно, Фрост откри, че няма апетит. Повъртя храната в чинията си, осъзнавайки, че Марвин яде като вълк.

Откакто се беше върнал във вилата на Гранди, в мозъка му беше настъпила бъркотия. Беше задлъжнял с четири хилядарки.

Нямаше никаква надежда, че ще може да плати на това добре стрелящо копеле, а усещаше с порите си, че Силк ще настоява да му бъде платено. Спомни си думите му:

„Не се състезавам с крадци!“

изглежда, нямаше друго решение, освен да зареже работата си и да се махне от Перъдайс Сити. Какъв глупак се беше оказал!

— Нещо безпокои ли те, Майк? — попита Марвин и бутна настрани празната си чиния.

— Всичко е наред… просто не съм гладен. — Фрост стана. — Предполагам, че попрекалих с обяда. — Погледна часовника си.

— Приключи ли ти дежурството?

— Да. Дават хубав филм по телевизията. Внимавай за Дъртия Смрадливец — после кимна и излезе от стаята.

Фрост струпа чиниите върху подноса и го остави на един стол до вратата. После запали цигара и се тръшна в креслото с лице към мониторите. Дали Марша щеше да го измъкне от това положение? — зачуди се той. Реши, че няма. Не можеше да си я представи как му дава четири бона, за да уреди безумния си залог. Това той не можеше да си представи. Имаше нещо в Силк, което го караше да се чувства неспокоен. Силк много приличаше на свирепо копеле, което би могло да се обърне към някоя банда по уреждането на дългове и, ако Фрост не платеше, възможно беше някоя нощ да бъде причакан от опитната шайка и да се озове с две счупени ръце. Знаеше всичко за хората, които се занимаваха с уреждане на дългове. Единственото решение беше да зареже сладката си работа и да се върне в Ню Йорк.

Чу как вратата зад него се отваря и се обърна. Сука вземаше подноса.

— Синьор Амандо замина за Фриско — измърмори Сука. — Ще се върне утре — и после си тръгна, затваряйки вратата.

Фрост вдигна рамене. Сега, след като щеше да му се наложи да напусне Перъдайс Сити, Амандо можеше да върви на майната си с всичките си изисквания. Лошото беше, че напускайки само след две нощи работа, нямаше да му се плати. Парите му застрашително намаляваха. След като си платеше билета за Ню Йорк, щяха да му останат много малко. И какво, по дяволите, щеше да прави в Ню Йорк? Вече беше търсил работа там и нищо не беше открил. За първи път, откакто беше напуснал армията, Фрост започна да се безпокои.

Все още се безпокоеше, гледайки в мониторите, когато чу зад гърба си някакъв звук. Ръцете му се спуснаха към пистолета. Скочи на крака и се обърна с бързо движение.

На прага стоеше момиче и му се усмихваше.