Смятай се за мъртъв

— Зеленият кадилак, мистър Бърнстейн. Джо ви чака… никакъв проблем.

Дебелият мъж изсумтя и се отдалечи.

Ъмни въздъхна, усмихвайки се на Фрост.

— Това е Бърнстейн. Има милиони. Знаеш ли, Майк, дяволски е трудна тая работа. Тия богати мръсници никога не са доволни… Та… какво мога да направя за теб?

Никое от предложенията, които Ъмни му беше направил, не привличаше Фрост. Някой друг път би могъл да пробва салона за масаж. Беше чувал за японките, но Марша така беше изцедила силите му, че всякакви форми на физическо усилие бяха немислими.

— Точно сега нищо, Рос — отвърна той. — Все пак благодаря. Мисля, че ще си тръгвам. Някой друг път, какво ще кажеш?

Ъмни изглеждаше обезпокоен.

— Ей! Не можеш да ни зарежеш по тоя начин, Майк. Марша ще ми отреже топките. — Той се засмя. — Интересуваш ли се от стрелба?

Фрост го изгледа замислено.

— Това е нещо, в което наистина ме бива… Защо? Извинявай, че те питам, но наистина ли си добър?

— Точно това казах. Защо?

— Имаме един тип тука, който се мисли за мъжкия вариант на Ани Оукли

3

 — отвърна Ъмни. — Влудява ме. Предлага хиляда долара на всеки, който успее да го победи с 38-калибров от двадесет ярда. Не мога да намеря желаещи. Мислиш ли, че ще му смъкнеш самочувствието?

Фрост се поколеба. Беше най-добрият стрелец с пистолет и пушка, докато беше в армията, но това беше преди доста време. Хилядарка?

— Кой е той?

— Член е на клуба. Практически живее на стрелбището. Мога да уредя състезанието веднага. Ако си толкова добър, колкото казваш, няма да ти е трудно да спечелиш.

— Няма да ми е трудно и да загубя — рече Фрост предпазливо. — На колко е години?

— Старче… на около петдесет, при това е само с едно око.

— На петдесет и само с едно око? — Фрост се подсмихна. — Сто на сто ще го бия.

— Ето какво ще направим, Майк. Не бихме искали да загубиш. Ще ни направиш услуга, като му смачкаш самочувствието. Ако го биеш, ще си вземеш парите. Ако загубиш, ние ще уредим сметката… какво ще кажеш?

— Какво губя тогава?

— Хайде да вървим на стрелбището. Сигурно и в момента е там.

Намериха Лу Силк в добре екипираното подземно стрелбище. Разговаряше с Мосис, чернокожия пазач, който се грижеше за чистотата на стрелбището, сменяше целите и действаше като съдия, когато имаше състезание. Нямаше други стрелци. Силк беше затворил стрелбището за останалите клиенти. Искаше Фрост да бъде сам.

Ъмни ги запозна и Силк подаде на Фрост ръка, която като че ли беше доста отпусната.

Един от многото таланти на Силк беше умението му да създава впечатление, че е кекав и че клони към старческо вдетиняване. Фрост го изгледа изучаващо и беше напълно излъган от външността му. Реши, че лесно ще спечели, и започна да се чуди какво точно да направи с хилядарката, която щеше да получи.

Ъмни каза:

— Майк е добър стрелец, мистър Силк. Би искал да се състезавате.

Силк кимна, погледна към Фрост и рече:

— Имаш ли хиляда долара, синко? Не се състезавам с крадци.

Фрост настръхна.

— Как ме нарекохте? — изръмжа той и лицето му почервеня.

Силк сякаш потрепери.

— Забрави го… стига да имаш парите.

— Имам парите — излая Фрост — и още нещо: не ми викай „синко“ или аз ще почна да ти викам „дядка“, ясно ли е?

Ъмни побърза да се намеси:

— Е, джентълмени…

Силк направи стъпка напред.

— Разбира се… разбира се, мистър Фрост. Забравете го… Какво ще кажете да започнем?

Мосис се приближи към тях с дълга кожена кутия, в която имаше шест 38-калиброви специални полицейски пистолета.

— Изберете си, мистър Фрост — подкани го Силк. — Аз си имам собствен пистолет.

Фрост не бързаше. Разгледа внимателно всеки един от шестте пистолета. Накрая избра един, който пасваше добре на ръката му.

Мосис тръгна надолу по стрелбището, за да постави двете мишени.

— Ще хвърляме чоп кой да стреля пръв… най-добрият изстрел от пет — каза Силк и с лекота спечели чопа.

Това уреждаше Фрост. Той искаше да прецени доколко е добър този едноок тип, който се имаше за страхотен стрелец.

Силк зае мястото си. Като го гледаше, Фрост си мислеше, че позата му е доста старомодни. Краката му бяха широко разкрачени, а ръката, която държеше пистолета, беше насочена напред като сочещ пръст. Лявата му ръка висеше отстрани до тялото. Абсолютно банално, мислеше си Фрост.

Пистолетът изтрещя.

Мосис погледна и после натисна едно копче, което сигнализира, че попадението е във външния кръг на мишената.

Силк измърмори под мустак и се отдръпна. Подсмихвайки се, Фрост вдигна пистолета си, като го държеше с две ръце, докато десният му крак беше изнесен напред, осигурявайки му чудесно равновесие. Стреля.

Мосис сигнализира, че попадението е във вътрешния кръг.

Трябваше да е в центъра, помисли си Фрост. Пистолетът стреляше малко вляво.

Силк се прицели и гръмна.

— Вътрешния. Петдесет точки.

Фрост се прицели малко вдясно.

— Центъра. Сто точки.

Стреляха по още три пъти. Силк не успя да улучи центъра. Фрост уцели центъра, външния и вътрешния.

Мосис сметна резултата. Фрост имаше 340 точки, а Силк — 225.

Обтегнатото му лице остана безизразно, когато извади портфейла си и измъкна две петстотиндоларови банкноти.