Смятай се за мъртъв

Но колко глупави и какви леваци се бяха оказали тия четиримата! Клечаха пред клуба, надявайки се да спечелят милиони, а не си бяха подготвили дори що-годе приличен план в тъпите глави. Плахите им действия бяха привлекли вниманието на двама наблюдателни полицаи, които се бяха скрили зад една кола, за да разберат какво става.

Отвличанията бяха нещо широко разпространено в Италия и всички полицаи бяха инструктирани да си отварят очите за онова, което им се стори подозрително.

Когато четиримата младежи заобиколиха Джина, тя им се усмихна, без да се плаши от пистолетите в ръцете им. Сърцето й започна да тупа развълнувано.

— Тръгвай — каза най-високият от четиримата. — Това е отвличане.

Тогава откъм тъмнината един глас излая:

— Полиция! Хвърлете пистолетите!

Високият младеж, който едва ли беше на повече от осемнадесет, се завъртя и стреля.

Полицаят, излязъл от прикритието на колата, беше ранен, но преди да се свлече, успя да стреля и уби младежа.

Останалите трима веднага изпаднаха в паника. Обърнаха се и побягнаха. Другият полицай, който продължаваше да се крие зад колата с пистолет върху покрива й, улучи двамата, докато тичаха. Третият младеж, който се беше скрил зад ламборджинито, мерна главата на полицая. Изправи се и стреля едновременно с него. И двата изстрела се оказаха смъртоносни.

По време на стрелбата Джина беше останала като прикована. Тя все още стоеше и гледаше шестте тела, когато приятелите й се изсипаха от клуба и сякаш изневиделица се появиха фотографи от пресата. Заобиколена от крясъци, от щракането на фотоапарати и шуртяща кръв, тя усети, че нещо много съществено в живота й си беше отишло завинаги.

За случая научи целият свят. На първа страница на всички вестници се появи нейна снимка с труповете наоколо. Злонамерените вестници бяха подчертали, че тъкмо била напуснала клуб с доста съмнителна репутация: свърталище на педерасти, наркомани и извратени жени.

Когато баща й чу какво се е случило и прочете съобщенията във вестниците, той моментално взе мерки.

Карло Гранди беше безмилостен магнат, който беше успял да се измъкне от бедняшкия квартал на Неапол и да стане един от най-богатите хора в Италия. Той прекарваше цялото си съзнателно време да контролира огромното си финансово кралство. Жена му, отегчена и самотна, едва ли изобщо виждаше съпруга си и се беше впуснала в любовна авантюра с някакъв плейбой, когото беше срещнала на едно парти, организирано от нейна приятелка. Плейбоят се беше опитал да я изнудва. Страхувайки се от съпруга си, отегчена от празния си богаташки живот и от самата себе си, тя беше изпила чаша водка с куп сънотворни и беше умряла. Гранди се завърна от служебно пътуване и намери малка тъжна бележка, на която пишеше: „Прости ми, Карло. Изискванията ти бяха прекалено високи.“ Самоубийството беше потулено. Джина, тогава седемнадесетгодишна, завършваше училище в Швейцария.

Тя получи телеграма от баща си, в която прочете: „Майка ти умря. Сърдечен удар. Идвам да те видя.“

Гранди пристигна в училището в Монтрьо. Джина обичаше съвсем малко майка си и никак — баща си. Тя знаеше, че баща й е прекалено зает, за да проявява някакъв интерес към нея, и че е човек, неспособен да изпитва чувство на привързаност. Когато й каза, че ще трябва да остане в училището още една година, тя се съгласи.

След като тази година изтече, тя пристигна в Рим. Гранди беше прекалено зает, за да й обърне каквото и да било внимание. Даде й щедра издръжка, направи я член на множество първокласни клубове, провери дали приятелите й са забавни и от добро потекло и я остави да се оправя сама. Всеки месец я водеше на разкошна, но скучна вечеря в ресторанта на Алфредо. Когато му оставаше време да се сети за нея, той си представяше, че тя се забавлява добре и се държи така, както дъщерята на най-богатия човек в Италия трябваше да се държи.

Щом прочете за отвличането и за клуба, той изпадна в див гняв. Накара да я заключат в една от стаите за гости на най-горния етаж на къщата и поръча да се направи разследване на всичко, с което се беше занимавала до момента. Една дискретна детективска агенция му връчи доклад, на който той едва повярва. Тя не само се беше държала като курва, но взимаше и наркотици. Така че сега съществуваше сериозна заплаха от нов опит да бъде отвлечена.

Гранди реши да махне Джина от Италия. Един от помощниците му намери вила „Орхидея“ и Гранди я нае. Инсталираха електрическата мрежа и всички предпазни приспособления и след по-малко от месец Джина беше заведена там от баща си и от Френци Амандо.

Джина беше прекалено уплашена от гнева на баща си, за да си позволи да протестира. Нямаше представа кой е Амандо, но мразеше дори вида му.

Преди да я остави и да се върне в Рим, Гранди проведе с нея разговор.

— Държала си се позорно — каза той. — Ще останеш тук, докато не реша, че си в състояние да общуваш с прилични хора. Ако в края на годината докладът за поведението ти е добър, може би ще помисля да ти дам известна свобода. Излъга вярата ми в теб, а никой досега не го е правил, без горчиво да съжалява за това.