Смятай се за мъртъв

— Така е — отвърна. — Е, това също е работа. — Пъхна банкнотите обратно в портфейла си. През ума му мина една мисъл. Щеше да каже на Джина, че е платил дълга си, да й даде два бона и квитанцията и да запази четирите хилядарки за себе си.

От асансьора излезе мъж с яко телосложение насочи към Силк.

— Здрасти, Лу — каза той. — Искаш ли да се обзаложим?

Силк си придаде безпомощния вид.

— Залозите ви са прекалено високи за мен, мистър Луишън.

— О, хайде! Четири към едно със спортни пушки.

Фрост се насочи към асансьора. Ама че бизнес! — помисли си.

Какво по дяволите правеше той, като седеше в стаята на охраната за шест стотака на седмица! Беше сигурен, че Силк ще спечели четири бона през следващия половин час.

Рос Ъмни се въртеше около асансьора, когато Фрост стигна до етажа, на който беше ресторантът.

— Искаш ли да хапнеш, Майк? — попита той.

— Вече ядох. Къде е Марша?

— Точно сега е заета — усмихна се цинично Ъмни — Момичето трябва да работи. Искам да те запозная с един мой добър приятел. Влиятелен човек.

Ъмни сложи ръка на рамото на Фрост и го поведе по някакъв коридор, отвори една врата и го въведе в малка стая, където чакаше Митч Гоубъл.

Гоубъл нагъваше голям хамбургер. Избърса дебелите си пръсти с една салфетка, стана и се усмихна на Фрост.

— Митч, искам да те запозная с този добър приятел на Марша — рече Ъмни. — Майк Фрост.

Гоубъл подаде ръката си.

— За мен е удоволствие, Майк. Чувал съм за теб… Ти си един от нас.

Седнаха около масата.

— Ще пийнеш ли? — попита Ъмни и щракна с пръсти.

Появи се сервитьор.

— Скоч? — попита Ъмни, поглеждайки към Фрост, който кимна в отговор. Фрост разглеждаше Гоубъл и не можеше да го класифицира. Дрехите му бяха обикновени, но скъпи. Дебелото му мургаво лице не беше симпатично, а сърдечната му усмивка би могла да е престорена, помисли си той.

— Как ти се харесва това малко градче? — попита Гоубъл.

— Добре е.

— Да… настанил си се на хубаво местенце — продължи Гоубъл. — Къщичката на Гранди сигурно си я бива. Харесва ли ти?

— Че на кого не би му харесала? — Фрост имаше усещането, че Гоубъл опипва почвата. Докато работеше с нюйоркските ченгета, често се беше натъквал на хора като него: хитри, опасни типове. Реши и той да опипа почвата. — С какво се занимаваш?

Пристигна сервитьорът с питиетата и пошушна нещо на Ъмни, който се намръщи.

— Вечно става нещо в това място. Ще трябва да ви оставя, момчета. Някакво диване хленчи. — Той обърна чашката си, потупа Фрост по рамото и додаде: — Митч ще се грижи за теб. — После си тръгна.

Фрост си спомни, че номерът беше същият, когато Ъмни го остави насаме със Силк. Застана нащрек.

— С какво се занимавам ли? — рече Гоубъл и отхапа още едно парче от хамбургера си. — Уреждам разни операции. Някой тип идва и ми казва, че има идея как да припечели малко сухо и ме пита какво мисля за това. Аз обмислям операцията и му отговарям с „да“ или „не“. Наречи ме човек, който разглежда нещата отстрани.

— Така ли? — Фрост отпи от питието. — И добре ли печелиш?

— О, разбира се. Ние, хората, дето гоним бързите парици, изцеждаме прехраната си. — Засмя се. — Марша ми каза, че се грижиш за щерката на Гранди. Точно миналата седмица имах един тип с откачената идея, че може да отвлече момичето и да спечели двадесет милиона долара. Рекох му, че трябва да си прегледа главата. — Спря и погледна право във Фрост. — Не е ли така?

Фрост усети как по гърба му премина тръпка.

— Какво… така ли?

Гоубъл не отговори, за да може да довърши хамбургера си, въздъхна и после поклати глава.

— Няма начин да бъде отвлечена — отвърна той. — Нали така?

— Може да опита — рече тихо Фрост. — Ще бъде разкъсан на парчета от четирите добермана. Ако не го сбарат кучетата, ще го направя аз.

Гоубъл си лепна учудена физиономия.

— Кучета, а? Все пак за кучетата може да се намери разрешение. — Изглеждаше замислен. — Двадесет милиона суха пара! Това е голяма сума!

Двадесет милиона! Фрост се замисли. Да, Гранди би ги платил, за да си върне щерката.

— Както и да е, Майк, посъветвах тоя тип да забрави идеята — продължи Гоубъл. — По едно време и на мен ми бе влязло в главата същото нещо и разучих мястото… Няма начин. Онзи жабар наистина се е погрижил за всичко.

— Абсолютно вярно.

— Да — Гоубъл отпи от чашата си. — Оттогава все мисля за това. Няма проблем, който да не може да бъде решен. Двадесет милиончета! Такива парици ме карат да мечтая. Само си представи, че четирима умни мъже се съберат заедно. Представи си, че отвлекат мацето. Това означава по пет милиончета на глава.

Пет милиона! Фрост се замисли. Толкова пари биха уредили живота му! Запази лицето си безизразно, докато изричаше:

— Ти току-що каза, че няма начин.

— Така мислех преди два месеца — отвърна Гоубъл. — Но продължавам да си човъркам мозъка. От това няма да ме заболи. — Погледна Фрост и рече: — Троянският кон.

Фрост се намръщи.

— Какво, по дяволите, означава това?