Смятай се за мъртъв

— Моят старец беше луд по гръцка история — отвърна Гоубъл. — Проглуши ми ушите с всички тия врели-некипели за гърците. Имало един тип на име Одисей. Гърците обсаждали троянците, но не постигали никакъв резултат. Този тип направил голям дървен кон, вкарал войници в него и измамил троянците, че нещата ще се обърнат в тяхна полза, ако конят влезе в града. Ония тъпанари се хванали на въдицата. Войниците се измъкнали през нощта, отворили вратите на града и троянците отишли по дяволите. За да отвлека оная сладурана, ми трябва троянски кон и в него мой човек: може би някой от персонала. Десет души се грижат за мястото. Може да успея да се спазаря с някои от тях. — Вдигна рамене. — Напъвам си мозъка. Това ми е работата. Може би аз също трябва да си прегледам главата.

Фрост го погледна втренчено. Предложение ли му се правеше? Пет милиончета! Беше дошъл в Перъдайс Сити, за да прави пари, но до този момент беше попаднал само на работа, за която му плащаха шест стотака на седмица… Дреболия! Гоубъл беше казал: „Може да успея да се спазаря с някой от тях“. Това беше директен намек. Гледайки дебелия мъж, сега Фрост беше сигурен, че му правят предложение. Това беше нещо, за което трябваше да помисли. Преструвай се на недостъпен, рече си той, като стана на крака.

— Да… Прегледай си главата — отвърна кратко и излезе, оставяйки питието си недокоснато.

Гоубъл довърши своето питие и посегна към чашата, която беше оставил Фрост. Силк влезе тихо в стаята, затвори вратата и седна до масата. Беше слушал разговора, който стигаше до него чрез скрит микрофон.

— Добра работа свърши, Митч — каза той. — Подхвана го точно както трябва.

Гоубъл кимна.

— А сега какво?

— Ще му оставим време да помисли. Наистина действа бързо. Получил е пръстена заради горещата си кръв, освен ако не го е откраднал, но се съмнявам. Амандо не беше в къщата през нощта. Тя едва ли би пропуснала подобен шанс. Предполагам, че я е изчукал, казал й е, че дължи четири бона, и за да го задържи, тя му е дала пръстена. — Силк потри кокалестите си ръце. — Всичко се развива, сякаш сме го поръчали, Митч. Ще чакаме.

Гоубъл погледна замислено Силк.

— Не си въобразявай, че тоя тип е вчерашен, Лу. Имам чувството, че може да се окаже костелив орех.

Силк пусна ледена усмивка, която разкриви лицето му.

— И аз мога да бъда костелив орех — отвърна.

* * *

Пет милиона долара!

Фрост се беше отдалечил с колата от ресторанта и се беше насочил към брега. Намери си усамотено местенце под сянката на една палма и седна на пясъка да помисли.

Картината започваше да идва на фокус. Всичко беше започнало със случайната му среща с Марша — племенницата на Силк. Вероятно й бяха казали да си отваря очите за подходяща жертва. Сигурно Силк беше докопал до информацията, че вторият пазач няма да се задържи дълго, така че беше планирал всичко предварително. Може би Джо Соломон играеше в комбина със Силк. Като че ли той (Фрост) изглеждаше на Силк като дар от небесата.

Троянският кон!

Силк беше достатъчно умен, за да е наясно, че няма начин да отвлече Джина, без да има свой човек в имението, така че е заложил на него.

Фрост зарови пръстите си в горещия пясък, докато мислеше.

Пет милиона долара! Ами ако решеше да действа сам? Ами ако Силк имаше някакъв сигурен успешен план? Очите му се присвиха при тази мисъл. Гоубъл говореше за четвърти човек — Ъмни? Да се подели на четири — по пет милиончета на всекиго. Какво не би могъл да направи с толкова пари!

Мисълта му се прехвърли върху Марвин. Да предположим, че Джина бъде отвлечена. Дали Гранди би се обадил на ченгетата. Като размисли, Фрост реши, че няма да го направи.

Щеше да плати, но Марвин — умно бивше ченге щеше да знае, че е имало вътрешен човек и щеше да посочи Фрост.

Да се отвлече момичето и да се вземе откупът бяха две съвсем различни неща. Когато откупът бъдеше платен и Джина се върнеше, щеше да стане напечено.

Фрост направи гримаса. Той щеше да бъде заподозрян номер едно. Силк сигурно го знаеше.

Остави пясъка да се процеди между пръстите му.

Нямаше да позволи да стане изкупителната жертва на Силк. Ако го хванеха, естествено, щеше да попречи на Силк да се измъкне и да похарчи откупа. Щеше да си каже всичко и Силк сигурно го знаеше.

Фрост потърка изпотеното си лице с ръка. Ако се съгласеше да бъде вътрешният човек, отвличането нямаше да бъде прекалено трудно, но взимането и похарчването на откупа му се струваха невъзможни.

Помисли още малко, но не можа да намери решение.

Беше сигурен, че Силк няма да си заложи главата, ако не разполага с перфектен план. Но какъв беше той?

През следващия половин час Фрост седеше и гледаше блещукащото море, а мозъкът му трескаво работеше. После внезапно, поклащайки глава, той взе решение. Щеше да се престори, че ще действа със Силк щеше да изслуша плана му, да го обмисли и после щеше да реши да участва или да не участва в зависимост от това, колко убедителен щеше да бъде Силк.