Смятай се за мъртъв

Изправи се и погледна часовника си. Беше 15.15. Имаше да убие пет часа, преди да се върне в резиденцията на Гранди. Чудеше се дали трябваше да се върне в „Асо Пика“ и да се види с Марша. Поклати глава: прави се на недостъпен. Реши да поразгледа Перъдайс Сити и се насочи към мястото, където беше паркирал колата.

Пет милиона долара!

Продължи да мисли какво би било да притежава такава сума. Умът му беше толкова зает с картината как щеше да похарчи всичките тези пари, че не забеляза слабия висок младеж с дълга мазна коса и лице като на пор, облечен с тениска и мръсни джинси, който се метна на мощен мотоциклет „Хонда“ и тръгна след него, когато той се насочи по магистралата към града.

Този младеж, познат като Hi-Fi

5

, работеше за Митч Гоубъл. Беше наркоман, пристрастен към хероина. Гоубъл му даваше точно толкова пари, колкото да си купи следващата доза. Беше му казал да върви по петите на Фрост и да не го изгубва нито за миг от погледа си.

Все още мислейки за възможността, която му се откриваше, Фрост влезе в Перъдайс Сити и паркира T.R.-а пред увеселителна аркада. След като остави колата, той влезе в аркадата, която гъмжеше от хора. Тълпи от младежи се шляеха наоколо, харчеха парите си, ядяха хотдог и си крещяха взаимно.

Фрост си проби път към стрелбището. Дебел усмихнат поляк му подаде пушка. Това беше начин да убие времето, помисли си Фрост, докато се нагласяше и се прицелваше в отдалечената мишена.

Hi-Fi се сля с тълпата, с очи, приковани в широкия гръб на Фрост.

Фрост беше пробил центъра на мишената, когато чу висок глас да казва:

— Ти ли си Фрост?

Той наклони пушката, обърна се и видя до себе си висок жилав мъж с набраздено загоряло лице и чисти ледени сини очи.

Веднага разбра, че този мъж е ченге.

— Аз съм отвърна. А ти кой си?

— Том Лепски. От местната полиция. — Лепски се усмихна и му протегна ръка.

Лепски? Фрост застана нащрек. Спомни си, че Марвин му беше споменал, че Лепски е първокласен детектив и негов добър приятел. Лепски също така беше съобщил на Марвин, че Гранди има нужда от бодигард.

— А, да — отвърна. — Джек ми спомена за теб.

— Да. С него сме приятели — рече Лепски. — Видях T.R.-а отвън, та реших да се запозная с теб.

— Радвам се, че го направи. — Фрост остави пушката. — Просто се забавлявам.

— Джек ми каза, че си добър стрелец. — Лепски хвърли поглед на отдалечената мишена. — Да… наистина си. Имаш ли една минутка? Какво ще речеш да прескочим отсреща при Джо за по една бира?

— Защо не?

Когато напуснаха аркадата, Hi-Fi тръгна след тях. Видя ги как влизат в бара от другата страна на улицата, поколеба се, после бързо се насочи към една телефонна кабинка. Обади се на Силк.

— Нашият тип си бъбри с Лепски — докладва той.

Лицето на Силк се стегна. Това беше неочаквана и лоша новина. Дали Фрост уведомяваше ченгетата, че Гоубъл му е направил предложение? След като размисли за миг, реши, че не е така. Пет милиона за човек като Фрост бяха прекалено голямо изкушение, за да си развърже езика пред някое ченге.

— Продължавай да го следиш, но внимавай — нареди Силк и затвори.

Когато се настаниха до една ъглова маса с по чаша пред тях, Лепски каза:

— Намерил си сладка работа. — Усмихна се. — Местната полиция е твърдо зад мистър Гранди. Той се грижи за нас, така че ние се грижим за него. Дъщеря му е в абсолютна безопасност.

Фрост кимна с безизразна физиономия.

— Така ми каза и Джек.

— Вече виждал ли си я?

Фрост поклати глава.

— Още не. Тази седмица съм нощна смяна. Всичко, за което трябва да се безпокоя, е Амандо.

— Голяма гадина е. — Лепски направи гримаса. — Нищо не може да го задоволи. Безпокои шефа почти всяка седмица. Щукнала му е шантавата идея, че момичето ще бъде отвлечено. — Лепски се засмя. — Че как би могло да стане това? Непрекъснато му го повтаряме, но той не кандисва.

— Така си печели парите — отвърна Фрост.

— Сигурно. — Очите на ченгето се плъзнаха по Фрост. — Когато разбрахме, че Амандо е показал на Джо Дейвис вратата и е имал причина за това, се заинтересувахме от теб. — Сега на лицето на Лепски нямаше усмивка. — Разбрахме, че си получил работата чрез Джо Соломон. Знаем всичко за Джо. Не ни е любимецът в града. Така че го понатиснахме и той ни показа препоръките ти. Онова, което прочетохме в тях, ни удовлетвори подходящ си за работата. Свързахме се с нюйоркската полиция и с ФБР. Те потвърдиха. — Той спря и после продължи. — Има обаче едно нещо, което ни безпокои: не си се задържал дълго на една и съща работа. — Отново пауза, после каза: — Може би имаш таралеж в гащите.

Мозъкът на Фрост работеше трескаво. Значи ченгетата го бяха сложили под микроскоп. Той самият беше прекалено много ченге, за да могат да го притискат.

— Въпрос ли ми задаваш или само си говориш? — попита тихо.

— Наречи го въпрос.

Фрост се усмихна.

— Я ми кажи, приятелю: задаваш ми този въпрос, защото шефът те е накарал или просто се правиш на детектив?

Лепски замръзна. Шефът му не го беше инструктирал да разпитва Фрост. Осъзна, че върви по несигурна почва.

Махна с ръка.