— Наистина ли искаш да кажеш, че желаеш да ме измъкнеш от кашата, миличка? — попита той, докато пускаше пръстена в джоба си.
— Искам да останеш тук — отвърна задъхано тя и обви ръце около врата му, прилепвайки тялото си към неговото. — Искам още много нощи.
— О’кей. — Фрост плъзна ръцете си около голото й тяло и я притисна по-силно. — Ще го уредя. — После я отблъсна, излезе от стаята и се спусна тихо по стълбите към помещението на охраната.
Закова на място, когато видя Сука да седи в креслото и да наблюдава мониторите. Като го чу, Сука се изправи и с безизразно лице мина покрай Фрост.
— Какво, по дяволите, правиш тука? — запита Фрост.
— Охранявам — отвърна Сука и излезе от стаята.
Фрост погледна след него, намръщи се и вдигна рамене. Отпусна се в креслото, извади пръстена, който Джина му беше дала, и го разгледа. Двадесет хилядарки! Добре е, за Бога!
Когато в 8.00 Марвин го смени, Фрост отиде в къщичката си и спа четири часа. После хапна един сандвич за обяд и напълно забравяйки за срещата си с Марша в дванадесет пред Спениш Бей хотел, подкара към Перъдайс Сити, без да забележи, че един кремав мерцедес с мургав, дебел мъж с тъмни очила зад волана потегли след него.
Митч Гоубъл дебнеше от 9.00 ч. на паркинга, от който можеше да се види бариерата, преграждаща пътя за Перъдайс Ларго, като се озърташе за Фрост. Беше прекарал трите часа чакане в разглеждане на списание с голи мацки. Беше човек с неизчерпаемо търпение и също така с неутолим апетит. Беше взел със себе си пликче със сандвичи със сирене и от време на време бъркаше в него.
Фрост намери заложна къща на булевард „Сийвю“.
Беше подготвил сладкодумната си история.
— С жена ми се разделяме — обърна се той към мършавия служител евреин, който стоеше зад тезгяха. — Имаме спешно нужда от пари. — Сложи пръстена на тезгяха. — Платих двадесет бона за това.
Служителят разгледа пръстена, въздъхна, каза, че струва само петнадесет хиляди и че ще му заеме шест за срок от три месеца.
Фрост не беше в настроение да се пазари. В края на краищата пръстенът не беше негов. Взе парите и квитанцията и докато вървеше към мястото, където беше паркирал колата, си спомни за срещата с Марша. Сега беше 13.25. Реши, че вероятно е отишла в ресторанта. Не би могъл да си представи, че ще стои и ще чака, който и да било мъж, така че се насочи към „Асо Пика“.
Митч Гоубъл влезе в заложната къща.
— Здрасти. Иси — рече той. — Какво е положението с човека, който току-що излезе?
Иси, който се страхуваше от Гоубъл, извади пръстена.
— Заложи го за шест. Струва най-малко тридесет.
Гоубъл разгледа пръстена, изсумтя и го върна обратно.
— Внимавай да не си навлечеш неприятности, еврейче подхвърли той, излезе от къщата и се затвори в една телефонна будка. Обади се на Силк.
— Нашият тип току-що заложи пръстен със смарагд и диамант, който струва тридесет бона, за шест — каза му той. — Насочи се към теб.
— Почини си, Митч — отвърна Силк и затвори.
След като чака до дванадесет и петнадесет, Марша телефонира на Силк от хотела си.
— Няма го — рече тя. — Какво да правя?
— Ела тук — нареди й Силк. — Не се притеснявай.
Когато Фрост влезе в ресторанта, посрещна го Рос Ъмни, на когото Силк беше казал да се оглежда за него.
Здрасти, Майк! — каза Ъмни с широката си дружелюбна усмивка. — Марша току-що пристигна. Питаше за теб.
— Имах работа — отряза го Фрост. — Силк наоколо ли е.
— Да… долу е на стрелбището.
Промушвайки се покрай Ъмни, Фрост взе асансьора към мазето. Завари Силк да разговаря с Мосис. Веднага щом го видя, Мосис се отдръпна и се зае с чистенето на пистолетите.
Фрост спря пред Силк.
— Дължа ти четири бона — каза той и извади портфейла си. Измъкна четири банкноти по хиляда долара и ги подаде на Силк.
— Не, не ми дължиш, приятелю — рече Силк. Тънките му устни се разкривиха в нещо, което би трябвало да бъде усмивка. — Пътищата ни се пресичат. Как можа тоя тъпанар Рос да не ми каже? Откъде можех да зная, че си приятел на племенницата ми?
Фрост го погледна втренчено.
— Племенницата ти?
— Да… Марша. Когато чу, че съм те изпързалял, едва не ми скъса ушите. — Той се засмя. — Извинявам се, Майк. Не знаех, че си един от нас. Не ми дължиш нищо.
Фрост усети как в главата му нахлува кръв.
— Обзаложихме се. Изобщо не ме интересува кой си. Плащам си дълговете.
Силк продължи да се усмихва.
— Успокой се, приятелю — каза той. — Това ми е бизнесът. Изкарвам си прехраната със стреляне. Мамя баламите, но не и приятелите. Извинявам се. О’кей?
Фрост се поколеба, после се отпусна.
— Наистина добре стреляш. О’кей.
Силк кимна.
— Всички ние, които се стремим към бърза печалба, сме в някой бизнес — рече той, извади пакет цигари и му предложи една. — Научих от Марша, че охраняваш щерката на Гранди. — Изсмя се. — Ама че бизнес. Ама че.
Фрост се подсмихна. Така си отдъхна, че не се налагаше да се прости с четири бона, та предишната му преценка за Силк като за опасен човек започна да избледнява. Освен това забележката на Силк за „хората, които гонят бърза печалба“, му хареса. Точно такъв беше и той: търсеше лесна печалба.