Смятай се за мъртъв

Движейки се бързо и тихо като котка, той изкачи стълбите, спря в горния им край, ослуша се, после бързо се насочи към стаята на Джина. Завъртя дръжката, натисна я и вратата се отвори. Когато това стана, забеляза, че стаята тъне в приглушена светлина. Влезе бързо и затвори вратата.

Джина лежеше на леглото, осветена от слаба нощна лампа. Тя се надигна, втренчи се в него, после полуосветеното и лице грейна.

— Майк! — прошепна тя, седна и протегна ръце към него. — Аз чаках и чаках!

Той отиде до леглото и хвана ръцете й.

— Добре ли си? — попита. — Марвин ми каза, че си болна.

Тя изхихика: звук, който накара нервите на Фрост да се изопнат.

— Чудесно съм. Не исках да виждам онзи извратен Дърт Смрадливец отново, така че се мушнах в леглото. — Пръстите й се движеха по ръката му. — Хайде да се любим, Майк! Имам нещо за теб! Чаках и чаках!

Защо ли сухите й пръсти му напомняха мравки? Леко отблъсна ръцете й и я погледна. Да… Както беше казал Марвин… чалната беше много точно определение.

— Няма начин — отвърна той с тих и дрезгав глас. — Слушай, миличка, всичко е уредено. Поемам дяволски риск, но трябва да си поговорим. Когато чух, че си се разболяла, страшно се изплаших. Помниш какво трябва да направиш, за да бъдеш свободна, нали?

Ръцете й се плъзнаха по крачолите на панталона му, но той отново ги отблъсна.

— Джина! По-късно. Ще се любим, колкото щеш, но сега трябва да се връщам в стаята на охраната. Наистина ли си спомняш какво трябва да направиш?

Тя се отпусна върху възглавницата и направи гримаса.

— Разбира се, че си спомням. В три часа в неделя сутринта. Отивам в стаята на охраната и натискам червения бутон на третия ред на таблото. Така кучетата се прибират. Чакам десет минути, после натискам четвъртия бутон на същия ред. После отивам до пристанището, където ще ме чакат твоите приятели… Нали така?

— Точно така. — Фрост се изправи и се насили да се усмихне. — Направи го и ще можем да правим, каквото пожелаеш.

Той отиде до вратата, махна й, открехна вратата, надникна в тъмния коридор, после тихо се запрокрадва към стаята на охраната.

Когато се отпусна пред мониторите, си каза, че е взел всички възможни предпазни мерки. Операцията, която щеше да му донесе пет милиона долара, сега беше в ръцете на боговете.

* * *

Петък и събота отминаха.

Фрост стоеше настрана от „Асо Пика“. Прекара дълги часове на плажа. Умът му се беше съсредоточил върху онова, което можеха да му донесат петте милиона долара. Доста често някоя кукла с оскъдни бикини идваше при него и го питаше самотен ли е. Той я отпъждаше. Щеше да има предостатъчно време да мисли за куклички, след като вземеше петте милиона.

Най-накрая дойде съботната вечер.

Ето това е, мислеше си той, докато вървеше към стаята на охраната. Беше взел таблетката за Марвин. Беше се обадил на Марша, която беше потвърдила, че както обикновено Амандо ще бъде при нея в 21.00 и че тя ще му даде хапчето.

Фрост намери Марвин в стаята на охраната.

— Добре ли прекара?

Обичайният въпрос.

— Добре… А ти?

— Тя е горе. Нямаше проблеми.

Фрост отиде до хладилника.

— Нещо съм жаден. Ще пийнеш ли с мен?

— Че кой отказва бира?

Фрост извади две кутии бира от хладилника, обърна се с гръб към Марвин, отвори ги и пусна хапчето в едната от тях. Сипа бирата в чаши, след което подаде на Марвин онази с таблетката. Отпиха. Марвин въздъхна:

— Утре ще се видя със сина си.

Утре, помисли си Фрост, ще бъде дяволски ден.

Поговориха си. На вратата се почука.

— Време е за вечеря — рече Фрост и отиде до вратата. Внесе двата подноса.

Когато започнаха да се хранят, Марвин каза:

— Дневната смяна е лесна работа, Майк. Всичко, което трябва да правиш, е да се разхождаш наоколо и да се преструваш на зает. Дъртия Смрадливец ще те наблюдава. Стой настрана от Джина. Не разговаряй с нея. И не спирай да се разхождаш.

— Разбира се. — Фрост привърши с яденето и бутна стола си назад. — Смятам да си легна рано. Ще се видим утре в осем… О’кей?

Марвин му се усмихна.

— Не закъснявай. Искам да поспя няколко часа. Трябва да взема сина си по обед.

— Ще съм тук — отвърна Фрост и се запъти към къщичката си. Нави будилника си за 1.00, после съблече униформата си, изтегна се на леглото и загаси лампите, но не заспа.

Часовете минаваха бавно. Девет — десет — единадесет — полунощ. Той седна нетърпеливо в леглото и запали лампата. Още три часа! Усети, че се изпотява. Измъкна се от леглото и взе студен душ. Какво ли правеше Джина? Тя не преставаше да го тревожи. Докато се бършеше с кърпата, усети напрежение. Ами ако й гръмнеха бушоните? Спомни си, че Марвин беше казал:

тя е пълно куку.

Направи гримаса и вдигна рамене. Сега вече нищо не можеше да стори. Оставаше му да се надява.