Смятай се за мъртъв

— Втората отбивка вляво по магистралата преди Туин Оукс, после към плажа. Чакам ви. Идвайте бързо и не забравяйте лопатите! — Фрост затвори.

Отиде до Джина и я погледна. Ако не беше дишането, би могъл да я вземе за мъртва. Отново размаха ръка пред очите й и отново никаква реакция.

Излезе от къщата и вдиша горещия влажен въздух, усещайки как по лицето му започва да се стича пот.

Докато стоеше и гледаше осветения от луната плаж, си помисли за онова, което му беше обещал Гранди. Пет милиона долара! Това беше нещо, за което Силк, Гоубъл и Ъмни не трябваше да научават. Ами ако тя умреше? Изглеждаше достатъчно зле и имаше такава вероятност. Малката ненормална кучка сигурно се беше дрогирала. Този едър мъртъв тъпанар сигурно й беше дал ЛСД. Бяха й избили чивиите и го беше убила.

Върна се в къщата, потърси наоколо, намери мръсен парцал и го намокри под тънката струйка на чешмата. Изтри кръвта от хълбоците и ръцете й. Тя си остана като восъчна кукла. После отново се огледа и откри в ъгъла върху мръсното хлътнало легло дрехите й: джинси, тениска, бикини и сандали.

Отиде до нея и я измъкна от креслото. Тя се отпусна върху него като напълнена с дървени стърготини кукла, на която й изтича пълнежът. Някак си успя да й обуе джинсите. Два пъти се изплъзваше от изпотените му ръце и падаше на пода. Два пъти, псувайки, той я изправяше и най-накрая дръпна ципа. Беше започнал вече да се притеснява до смърт. Тя продължаваше да прилича на восъчна кукла. Облече й тениската, после я стовари отново в креслото.

Сега вече, погнусен от допира до нея и отвратен от вонята в къщата, той излезе навън.

Даваше си сметка, че си губи времето. Джина можеше да умре в ръцете му. Щеше да има усложнения. Ами ако Силк не дойдеше? Ако решеше, че не иска да се забърква в убийство? Ако откажеше да помогне да се погребе Големия Чет?

Фрост се замисли, върна се в къщата и се обади в Спениш Бей хотел. След по-малко от минута Гранди вдигна телефона.

— Имам сериозни неприятности — каза му Фрост. — Намерих я, но тя се е дрогирала до козирката с ЛСД. Изглежда зле… много зле.

— Можеш ли да я откараш в Перъдайс Клиник? — попита Гранди с леден глас. — Или може би аз да повикам линейка?

— Ще я откарам — отвърна Фрост. — Никаква линейка. Има и други неприятности.

— Ще се обадя в клиниката — рече Гранди — и ще те чакам там. — Затвори.

Фрост отново погледна Джина и пак размаха ръка пред очите й. Никаква реакция. После чу шума от бързо приближаваща кола. Изтича навън в момента, в който колата спираше. Силк, Гоубъл и Ъмни излязоха.

— Какво става, по дяволите? — извика Силк, насочвайки се към Фрост.

— Виж сам.

Фрост въведе тримата мъже в къщата.

— Това заварих, когато дойдох — каза.

Тримата погледнаха към мъртвото тяло, после към Джина.

— Тя ли го е убила? — попита Ъмни с дрезгав глас.

— Кой друг? Дрогирана е. Може да умре в ръцете ни — каза Фрост. — Погребете това парче месо.

— Ако тя го е убила, ще хванем Гранди натясно — каза Силк. — Все още можем да получим двадесетте милиона долара.

— Но не и ако тя умре — отвърна Фрост. — Погребете този тъпанар!

Силк се замисли за доста дълго време, после се обърна към Ъмни и Гоубъл.

— Погребете го, но внимавайте да запомните мястото. Погребете го, както си е, и не пипайте ножа. Отпечатъците й ще са на него. Действайте.

Докато Ъмни и Гоубъл извличаха мъртвото тяло навън, Силк се усмихна злобно на Фрост.

— Ще стане голяма сделка — рече той. — Гранди плаща двадесет милиона или ние изпяваме всичко на ченгетата. Този път не можем да загубим.

Фрост отиде до Джина, вдигна я сякаш беше пълна с дървени стърготини кукла и я понесе през горещия пясък и влажната жега към ламборджинито.

Силк тръгна след него.

— Стой настрана от това! — каза Фрост, докато слагаше отпуснатото тяло на Джина на седалката отпред. — Стой настрана! — Плъзна се в шофьорското място, включи мотора и, без повече да обръща внимание на Силк, подкара бързо по песъчливия път към магистралата.

Отне му петнадесет минути бързо каране, за да стигне до Перъдайс Клиник. Спря пред входа за спешни случаи. Отне му по-малко от две минути, за да задвижи нещата. Гранди вече беше оказал натиск. Един лекар и една сестра чакаха и откараха безчувственото тяло на Джина.

Докато той стоеше до ламборджинито и се потеше във влажната жега, пристигна Гранди с ролса.

Фрост отиде да го посрещне.

— В спешното отделение е — каза. — Изглежда зле.

Гранди стоеше неподвижно и гледаше свирепо Фрост.

— Имаме дяволски неприятности — продължи Фрост. — Хванала се е с един тип, който й е дал ЛСД. Жестоко се е дрогирала и го е убила.

Гранди направи крачка назад.

— Убила го е?

— Да… Пробола го е смъртоносно. Хипито е погребано. Ако имаме късмет, никой няма да разбере за това, но ще ти струва пари: погребаха го съдружниците ми.

Гранди гледа доста дълго Фрост, после мина през въртящата се врата, насочи се към спешното отделение и се загуби от поглед.

Фрост пое дълбоко въздух. Запали цигара със запотената си ръка. Звукът от рязко натискане на спирачки го накара да се обърне. Силк излезе от колата и се приближи към него.