Смятай се за мъртъв

— Какво дава? — запита той, като застана лице в лице с Фрост.

— Казах ти да стоиш настрана от това! — отвърна сърдито Фрост. — Така че стой настрана!

— Поразмърдай си мозъка! — рече Силк. — Държим Гранди в ръцете си. Тя е убила онзи тип и можем да го докажем. Ти ще уредиш сделката. Изцеди двадесет милиончета от него! Кажи му, че или ще плати, или дяволската му дъщеря ще бъде съдена за убийство!

Фрост погледна изопнатото лице на този професионален убиец. Внезапно му се доповръща. Осъзна, че заради неистовото си желание да бъде богат беше пуснал на свобода онова лудо момиче и именно защото се беше измъкнало, то беше извършило убийство. Желанието му бързо да забогатее му опротивя и той усети отвращение към себе си.

Обърна се и се запъти към входа за спешни случаи.

— Ей! Къде отиваш? — викна Силк.

Фрост не му обърна никакво внимание и се приближи до рецепцията. Възрастната жена го погледна въпросително.

— Съобщение за мистър Гранди — каза Фрост.

Магическото име накара жената веднага да наостри уши.

— Да, сър.

— Предайте му, че ще бъда във вилата, ако има нужда от мен. Името ми е Фрост.

Тя си записа на листче.

— Ще се погрижа да получи съобщението ви, мистър Фрост.

Хрумна му една мисъл.

— Как е мистър Амандо? — попита.

Пълното лице на възрастната жена се натъжи.

— Умря преди час. Получи втори инфаркт.

— Има късмет — рече Фрост и я остави със зяпнала уста. Излезе навън във влажната жега.

Силк го сграбчи за ръката.

— Върни се там и говори с Гранди!

Фрост се дръпна и заби десния си юмрук в челюстта на Силк. Знаеше, че в бъдеще в живота му щеше да има малко удоволствия, но поне в момента, в който кокалчетата на ръката му потънаха в лицето на Силк, почувства удоволствие.

Силк залитна, направи няколко стъпки назад и се стовари върху асфалта.

Фрост се качи в ламборджинито и подкара бързо към вила „Орхидея“.

* * *

Гранди седеше в едно кресло в малка стая, в която имаше още столове и покрита с лъскави списания масичка. Единственият звук идваше от климатичната инсталация. Седеше там от два часа и мислеше за изминалия си живот.

Беше се родил в беден квартал на Неапол. Баща му бе убит в една схватка с ножове. Беше силно привързан към майка си и на шест години вече продаваше фалшиви писалки „Паркър“ на туристите. По-късно им продаваше порнографски картички. Майка му взимаше всичко, което спечелеше, и го спестяваше. Живееха на спагети и с плодовете, които успееше да открадне от пазара. Когато майка му беше убита от пиян шофьор, който не успял да спре, Гранди беше прекарал три месеца в неутешима скръб. Беше останал съвсем сам. Използвайки парите, които майка му беше спестила, той си купи малка моторница и започна да прави контрабандни рейсове между Неапол и Танжер, като пренасяше първо цигари, а по-късно алкохол. Парите, които той винаги грижливо спестяваше, се увеличаваха в банката. На двадесет години, благодарение на познанията си, що се отнасяше до лодките, той се беше сприятелил с богат индустриалец, който беше доволен да го държи при себе си, за да се грижи за яхтата му. Беше казал на Гранди, че е страшно притеснен, защото дъщеря му се забъркала с някаква лесбийка. Гранди предложи помощта си срещу голяма сума пари. Индустриалецът не му беше задал никакви въпроси и се беше съгласил. Гранди беше отишъл в луксозния апартамент и беше удушил лесбийката. След като по този начин внезапно бе забогатял, Гранди се беше преместил в Рим. На тридесет и пет бе инвестирал парите си толкова успешно, че вече не го застрашаваше опасността някога да се върне към бедността. Свърза се с точно необходимите хора, които бяха впечатлени от ума му. Инвестираше, спестяваше, реинвестираше, увеличаваше капитала си. Парите сами идваха при него. Когато навърши четиридесетте и вече бе мултимилионер, той се ожени за Мария Вендоти, дъщерята на италианския посланик във Франция. Този брак увеличи богатството му, но затова пък той бе толкова зает да превръща парите в повече пари, че накрая, след шестнадесет, години брак, жена му се бе самоубила и Гранди бе останал сам с Джина.

Докато седеше в малката чакалня, Гранди осъзна, че Джина беше последният член на семейството му, а за него семейството беше всичко.

Сега заради това копеле Фрост Джина си отиваше. Ръцете му се свиха в юмруци.

После се отвори една врата и влезе висок слаб мъж.

— Мистър Гранди? Аз съм доктор Ванс. За дъщеря ви…

Гранди седеше като вкаменен и слушаше тихия глас на доктора.

Накрая д-р Ванс рече:

— Съжалявам, но искам да знаете истината.

Гранди погледна към стиснатите си юмруци.

— Искате да ми кажете, че няма надежда, нали?

— Ще оживее, но… не… няма надежда да бъде нормална никога вече. Има тежко мозъчно увреждане. Можем да я поддържаме жива само с апарат. Това е единственото, което можем да направим. Може да остане жива десет години, дори повече.

— Само дишайки? — попита Гранди.

— Да.

Гранди сви юмруци.

— Тогава по-добре да умре.

— Вие решавате, мистър Гранди — отвърна тихо Ванс. — Моята работа е да поддържам дишането й.

— Напълно сигурен ли сте, че няма никаква надежда да се възстанови? — попита Гранди. — Напълно сигурен ли сте?