Смятай се за мъртъв

— Когато сте дневна смяна, което ще бъде следващата седмица, приключвате в осем вечерта и след това напълно разполагате с времето си, но трябва да се върнете до два през нощта, това е опасното време. Все пак връщайте се по-рано, в случай че Дъртия Смрадливец реши да провери.

— Ами транспортът?

— В гаража има една T.R.7. Тя е за нас.

— Значи се връщам късно и кучетата ме разкъсват на парчета.

Марвин се усмихна.

— Никакви проблеми. Държите прозорците на колата си затворени и карате право към гаража. Вратата се контролира електронно. Може би кучетата ще лаят около колата, но са обучени да не влизат в гаража. Когато вратата се затвори, излизате от колата. В гаража има друга врата, която води към къщичката ви.

— Умно измислено.

— Надявам се. — Марвин бутна шапката си назад. — Е, Майк, по-добре ще е да вземете униформата си и после да отидете до полицията за разрешителното. На Трумън Авеню е Харис ще ви помогне. Той знае какво ви трябва. Върнете се около 19 часа. Ще вечеряме заедно в стаята на охраната. Няма да имате оплаквания от храната. Не ни се предлага избор, но онова, което донасят, винаги е хубаво. Предполагам, че това е всичко. Връщам се на работа. До скоро — и след като му кимна, той се отдалечи.

Фрост отиде с фолксвагена до отговарящите за екипировката и излезе с три чифта униформа и с шапка в австралийски стил.

После отиде до полицейското управление и взе разрешителното за носене на оръжие, след което подкара към Сий мотел, уреди сметката си, взе такси и се върна в имението на Гранди.

Чувстваше се спокоен и щастлив. Помисли си за Марша. Беше му направила добра услуга. Шест стотака седмично и всички разходи за храна и спане, поети от работодателя, това си беше направо кражба.

Дано да продължи дълго, помисли си той, докато таксито го караше към Перъдайс Ларго. Божичко! Дали намерих на хляба мекото?

На хляба мекото?

По-късно щеше да разбере колко беше сгрешил.

Колкото и да беше як и да обичаше парите, ако все пак можеше да погледне в някоя кристална топка и да види какво го очаква, щеше да се изпари от Перъдайс Сити с първия възможен самолет.

Глава втора

Фрост погледна часовника си. Беше един и петнадесет. Прозя се, потърка очи и пак се прозя. Трябваше да си легне по-рано предишната нощ, каза си той, вместо да се въргаля по плажа до полунощ. Трябваше да минат още седем часа, преди Марвин да го смени. Беше грешка, че яде онази прекрасна, но тежка храна от телешко филе, нарязано на тънки парчета, подправени с богат сос. Може би не биваше да пие три бутилки бира.

Четирицветните монитори имаха сънотворно въздействие. Картините се сменяха, разкривайки различни части от острова, главно гъста растителност. На няколко пъти му се мерна куче, но останалото беше зеленина и дървета. Усети как главата му клюмва напред и се изправи рязко.

Ако искаш да запазиш работата си, недей да заспиваш.

Е, бяха го предупредили. С усилие стана на крака и започна да се разхожда из стаята. Каза си, че ще е по-добре да не сяда отново, но направи гримаса при мисълта, че ще трябва да крачи нагоре-надолу през следващите седем часа.

Спря и пое няколко пъти дълбоко от свежия въздух на климатичната инсталация. После отиде до нея и я включи с пълна сила. Внезапният приток на студен въздух проясни главата му. Стоеше пред климатика и поемаше дълбоко въздух. След това, с достатъчно студен въздух в дробовете си, застана нащрек.

Остави климатика на последна степен, отиде до шкафа с оръжието, взе автомата и провери пълнителя. Автоматът беше готов за внезапна употреба. Докато държеше оръжието в големите си ръце, чувствителните му уши, тренирани за битки в джунглата, доловиха слаб звук.

Погледна през стаята към вратата, която водеше към вилата. Видя, че дръжката се завърта.

Сега вече, напълно събуден, той се придвижи бързо и тихо до едно от креслата и, като застана на коляно, се прицели във вратата с тяло, наполовина скрито от креслото.

Вратата се отвори без звук.

— Стой, където си или ще те напълня с олово — изръмжа Фрост с полицейската си интонация.

Настъпи пауза, после един глас каза:

— Аз съм мистър Амандо.

Фрост се усмихна. Дъртия Смрадливец едва не го беше хванал да дреме!

— Отвори вратата и остани на място — излая той.

Вратата се отвори напълно. На прага стоеше слаб мъж със средно тегло, облечен в бял фрак, кървавочервена папийонка и сини като нощ панталони.

Френци Амандо минаваше петдесетте. Имаше скулесто лице, покрито отгоре със самуреночерна коса. Кожата му с цвят на пергамент беше обтегната около симетричните черти на лицето му: високо чело, хлътнали черни очи, дълъг и тънък нос, уста почти без устни и агресивна брадичка. Фрост си рече, че никога не е виждал по-страшен тип: направо като изваден от филм на ужасите.

Фрост свали бавно автомата и се изправи. Ако искаше да остане на тази работа, напомни си той, трябваше добре да си играе картите.

— Съжалявам за станалото, сър — каза той. — Но бих ли могъл да ви помоля да не се промъквате така при мен? Тук съм, за да пазя вас и мис Гранди.