Смятай се за мъртъв

Фрост се замисли над това, но не се чувстваше убеден. Да притежаваш разкошно местенце като това! Отново усети, че го загризва завистта.

— Хайде, разкажи ми за работата си — подкани го Марша.

Шест стотака на седмица! — помисли си той. — А тази проститутка може да спечели хиляди! Хапна. Големите скариди бяха вкусни, но от завистта устата му беше пресъхнала.

Келнерът наля охладено бяло сухо бургундско вино и се отдръпна.

— Ами, не е нищо особено — рече Фрост. — Намерих си работа като телохранител на дъщерята на един жабар.

— Жабар? Кой?

— Карло Гранди. Казват, че е голяма клечка в Италия. Страхува се, че мотат да отвлекат дъщеря му.

— Карло Гранди? — Гласът й се покачи с един тон. — Голяма клечка? Скъпи! Той е Най-Голямата Клечка на Италия. Наистина ли искаш да ми кажеш, че Джо те е уредил да работиш при Гранди?

— Да, но какво чак толкова намираш в това? О’кей. Гранди има страхотна къща и изглежда е бъкан с пари, но работата ми носи само шестотин на седмица.

Марша поднесе една скарида към устата си.

— Намерил си си добра работа, скъпи!

— Така ли мислиш? Шестотин на седмица? Ти сигурно печелиш хиляди!

Тя го загледа замислено.

— Че какво толкова лошо има в това, че печелиш по шест стотака?

— Имам амбиции. — Той продължи да се храни. После, след известна пауза, добави: — Искам да живея като тия простаци — и той махна с ръка към посетителите на ресторанта. — Искам истински пари, а не въшливите шест стотака на седмица.

— Че кой не иска? — Тя довърши скаридите и се облегна назад в креслото. — Но, скъпи, поразмърдай си мозъка. На прага си. Започнал си добре. Разкажи ми за работата. Какво трябва да вършиш?

Фрост й разказа. Все още говореше, когато сервираха патицата.

— Видя ли дъщерята на Гранди? — попита Марша и започнаха да се хранят.

— Още не. Марвин ми каза, че имала гореща кръв. — Фрост се подсмихна. — Виж, за това бих могъл да се погрижа.

— Не и когато Амандо е наоколо.

Фрост я погледна учудено.

— Значи знаеш за него?

— Скъпи, аз познавам всички тук. Това ми е работата. Имам среща с това лайно всяка първа събота от месеца. — Марша направи физиономия. — Студенокръвно животно, само се клатушкаме нагоре-надолу, никаква фантазия, просто изпуска парата, но плаща добре.

— Като изваден от филм на ужасите е.

— Я пак го кажи. — Усмихна му се. — Ами Марвин, другият телохранител? Спогаждате ли се?

Фрост вдигна рамене.

— Още не знам. Твърде е рано да се каже. Поне засега ми се струва, че е съвестно ченге: човек без амбиции. — Хапна и после рече: — Патицата е страхотна.

— Всички ястия тук са страхотни. — Тя спря и го погледна право в очите. — Скъпи, не бива да се оплакваш. Да си седиш на стола и само да наблюдаваш, да те хранят добре, да ти плащат сносно — нима това е нещо, от което трябва да се оплакваш?

— Имам големи идеи. Гледам наоколо. Ти и всички тук сте богати. Гранди! Гаден жабар! Направо ще пукна при мисълта, че един жабар може да има толкова много пари.

— Работил е за тях, миличък. Аз също съм работила за онова, което имам. Трябва да вложиш нещо за да спечелиш. Ако наистина искаш да станеш богат, помисли си какво би могъл да вложиш.

Фрост се намръщи.

— Звучиш ми точно като загубения ми баща. Той вечно ми приказваше, че трябвало нещо да дадеш, за да получиш. И той даваше — потеше се до припадък по четиринадесет часа на денонощие, но никога нищо не получи. — Фрост стисна юмруци при спомена за миналото. — Баща ми! Той наистина беше лукова глава. Не ми пробутвай тия лайна за това, че трябва да вложиш, за да получиш. Това върви само при будалите!

Келнерът се приближи и отнесе чиниите. Фрост се облегна назад и огледа разкошното помещение. Беше точно като за него. Ето това би могло да бъде бъдещето му само ако можеше да намери ключа към бързите мангизи. Умът му се въртеше около амбициите му да има вила като тази на Гранди, да има голяма яхта, ламборджини, като щракне с пръсти всяка кукла да пада по гръб и да разполага с много пари за харчене.

Сервираха кафето.

Фрост беше толкова погълнат от безплодните си мечти за богатство, че не забелязваше, че Марша го разглежда изпитателно.

— Давам ти пет цента, за да ми разкриеш мечтите си — рече тя.

Фрост се усмихна накриво.

— Това местенце! Всички тия простаци с мангизи. Какво не бих направил, за да бъда един от тях.

— Казах ти, скъпи: това е градът на бързите мангизи — рече Марша. — Току-що си пристигнал. Бъди търпелив. — Тя бутна стола си назад. — Трябва да се обадя по телефона — и преди той да успее да се изправи, вече се отдалечаваше, махайки на разни хора, които й отвръщаха вяло.

Келнерът се появи.

— Коняк, сър?

— Ходи си пробутвай буламачите някъде другаде — изръмжа Фрост. Беше толкова бесен, че му се прищя да се махне веднага от това пищно място с всички тези смрадливи богаташи наоколо, но се овладя. Беше дошъл тук поради една причина: да отведе тази руса страхотна жена в леглото.

Докато допиваше кафето, Марша се върна.