Сънят на сукубата

— Този път е заради яйцата, а? Преди това каза, че ще е заради паркирането ми.

Очите на ангела заблестяха палаво. Беше вързала лъскавата си черна коса на опашка и така изглеждаше много млада. Истинска ирония, като се има предвид, че възрастта й надвишаваше всякаква човешка и сукубска представа за време.

— О, боже. Да. Бях забравила за това. Хм. Това ще е проблем. Не съм сигурна кое от двете ще те прати по-бързо долу. Това, че за да приготвиш две яйца похабяваш цяло пакетче масло или успоредното ти паркиране на цял един метър от бордюра.

Той сръчка ръката й с дървена лъжица.

— На един метър? Знаеш ли, досега не съм те виждал да караш кола. Единственото, което караш е… мен да се побърквам.

— Не че има някакво значение. Беше си побъркан и преди да те срещна.

Докато се закачаха, местех поглед от единия към другия и осъзнах, че бяха забравили за мен. Почувствах се като натрапник и дискретно се оттеглих в коридора, отивайки към спалнята. Затворих вратата и погледнах учудено Обри. Тя се беше изтегнала на леглото ми и се грееше на петно слънчева светлина.

— Така ли се държат цяла сутрин, Об?

Тя се прозя, примигна към мен със зелените си очи и се сви на съвършена бяла топка — по същия начин я бях видяла в съня си. После покри лицето си с една лапа.

Хм, добре. Това беше неочаквано. Луда ли съм? Или те наистина… Ясмин и Винсент флиртуваха? Да, тя беше много дружелюбен ангел и прочее, но това… Да, колкото повече мислех, толкова по-убедена бях, че флиртуваха. И те не само флиртуваха. По-странното беше, че това не бяха закачки, които двама души си подхвърлят, докато се ухажват. Така непринудено се заяждат хора, които са заедно от дълго време, хора, които се чувстват толкова добре в присъствието на другия, че едва ли не си довършват изреченията. По подобен начин Ерик беше описал Сет и мен.

— Те са влюбени! — казах на Обри невярващо. Тя отново не ми обърна внимание.

Как успяваха? Със сигурност не спяха заедно. Преди време бях научила, че така падаха ангелите, а Ясмин очевидно още беше на страната на истината и правдата. И какво значеше това? Можеше ли ангел да обича човек, стига да нямаха физически контакт? Нещо вътре в мен не можеше да го приеме. Предвид колко превзет беше Джоел, бях абсолютно сигурна, че дори и една целомъдрена връзка няма да бъде приета добре от него или от другите. Така че вероятно никой не знаеше, дори и Картър. Честно казано не бях сигурна, че и аз искам да знам. Моите собствени злочести връзки също никога не свършваха добре.

Грабнах някакви дрехи и тръгнах към душа; осъзнах, че може би съм свидетел на любовна афера, по-прецакана и от моята. Кой би си помислил, че това е възможно? Но явно при ангелите се случваха чудеса.

Взех си душ и си изсуших косата, все още размишлявайки върху любовната им история. Тръгнах към дневната и се зачудих дали все още флиртуваха. Вместо това долових познатата и неприятна аура на безсмъртен. Лигава и мускусна. Нифон седеше на дивана ми.

Глава 7

— Изчезни — казах незабавно.

Ясмин и Винсент довършваха закуската си на масата и ме погледнаха изненадано. Нифон махна с ръка към тях.

— Те ме поканиха. Не мислех, че ще е проблем.

Ангел и човек изглеждаха откровено притеснени и предположих какво се беше случило. Нифон беше дошъл и те го бяха пуснали, без да подозират за враждата ни. Вероятно бяха решили, че ми е партньор в злодеянията, което (технически погледнато) беше вярно.

Винсент се изправи припряно и остави празната си чиния в мивката. Ясмин го последва.

— Ами — каза Винсент, — ние трябва да тръгваме.

— Да — потвърди Ясмин и взе палтото си. — Пътят към Ада е постлан с добри намерения. Беше ми приятно.

Тръгнаха си толкова бързо, че все едно се телепортираха. Насочих вниманието си обратно към Нифон.

— Изчезни — повторих.

Той се облегна на дивана и подпря ръце на облегалката му. — Лета, Лета…

— Не ме наричай така.

— Както кажеш. Не се тревожи, скоро ще ти се махна от главата. Само исках да ти съобщя последните новини за Тоуни.

Господи! Тоуни. „Моля те, моля те, дано е забила някого снощи“, замолих се наум. Поведението й в бара не вдъхваше особено големи надежди, но може би си беше взела поука от примера, който й дадох с Джуд.

— Още не е взела първата си жертва.

По дяволите!

— Добре, благодаря — казах и му посочих вратата. — Вече можеш да си вървиш. И следващия път предпочитам да ми съобщиш новините по телефона. За предпочитане, докато пътуваш в такси към летището. Така няма да се налага да те виждам, по дяволите.

Той се изправи и ме погледна наскърбено.

— Добре, добре. Но има и още едно нещо, за което исках да поговорим.

— Няма нищо, за което аз да искам да говоря с теб — вече бях започнала да ръмжа.

— О, не съм сигурен, че е така. — Ръката му беше на бравата, но изглежда нямаше намерение да си тръгва. — Мисля, че това ще те заинтригува. Става въпрос за любовния ти живот.

— Не! Няма да говорим за това.

— Ле… Джорджина, само искам да ти помогна. Според мен е ужасно, че вие двамата не можете да изразите любовта си.