Сънят на сукубата

Нейният ред дойде. Тя излезе с мрачно лице, готова за битка. Изглеждаше и ужасена, и ужасяващо. Въпреки объркването й, все пак забелязах няколко заинтригувани лица в публиката.

— Усмихни се, усмихни се — промърморих на себе си.

— Мади Сато — каза весело Ник. — Пишеш статии за списание. Чел ли съм нещо?

— Вероятно не — каза тя, все още намръщено. — Освен ако не четеш феминистки публикации.

— Феминистки? — попита той, очевидно развеселен. — Сега да не ни кажеш, че мразиш мъжете?

Тя го погледна безизразно.

— Мразя само глупавите мъже, които не знаят какво значи „феминизъм“.

Той се засмя.

— Често ли срещаш такива мъже?

— Постоянно.

— Наистина ли?

— И сега говоря с такъв, Ник.

— О, не, не е истина — въздъхна Питър.

Аз изстенах.

На Ник му трябваха десет секунди да осъзнае, че го е обидила. После, за пръв път от началото на вечерта, спря да се усмихва. Обърна се към публиката и каза равно:

— Добре. Започваме наддаването от петдесет долара.

Настъпи тишина. Заинтригуваните лица вече бяха загубили интерес. Потиснах писъка си. Не, не беше възможно. Бях й обещала среща. Това щеше да я съсипе. Сякаш след цяла вечност чух глас от дъното на помещението.

— Петдесет.

Облекчено обърнах глава и погледнах натам. Мъжът, който беше проговорил, изглеждаше около петдесетгодишен и приличаше на педофилите, които бях гледала в едно предаване.

— Петдесет — каза Ник. — Чувам ли седемдесет и пет?

Тишина. Обърнах се към Сет.

— Направи нещо — изсъсках.

Той се сепна.

— Какво?

— Първи път…

Сръгах го с лакът и ръката му се изстреля нагоре.

— Седемдесет и пет.

В залата се чу едно колективно „О!“. Очевидно никой, включително и Мади, не очакваше наддаване за войнствената мъжемразка. Очите й се разшириха от изненада.

— Сто — каза приличащият на педофил мъж.

После, защото му се искаше да сложи точка или от съжаление към Мади, Сет каза:

— Триста.

Последваха още изненадани възгласи. Другият кандидат не можеше да даде толкова, сигурно беше пръснал парите си за освобождаване под гаранция.

— Продадена на господина с надпис на тениската „Добре дошъл, Котър“.

— Браво — каза Коди, когато Мади слезе от сцената.

Протегнах се и стиснах ръката на Сет.

— Благодаря ти.

Той ме дари с половинчата усмивка.

— Всичко за децата.

Ник взе следващото картонче.

— А сега е ред на… Джорджина Кинкейд.

Стреснато вдигнах глава. В другия край на залата видях самодоволната усмивка на Хю.

— О, не. Не е истина! — изсъсках през зъби.

Ник объркано погледна към останалите участници.

— Джорджина Кинкейд?

— Не можеш да се измъкнеш — каза ми Питър. — По-добре върви. Иначе хората ще си помислят, че мразиш децата.

— Тази шега вече се изтърка — срязах го.

Заклех се, че по-късно Хю ще си го получи и неохотно се изправих от стола. Когато ме видя, Ник пусна усмивка с блясъка на супернова.

— А, ето я и нея. Закъснява, както е модерно.

Като стана въпрос за мода, искаше ми се тоалетът ми да е хубав като роклята на Мади. Вярно, бяха ме принудили с хитрост да участвам, но пък ми се искаше да го направя както трябва. Все пак изглеждах добре — естетичният ми нюх не би ми позволил друго. Бях с черна пола и тъмночервен кашмирен пуловер, а косата ми беше вързана на опашка. Направих някои подобрения (бавно и съвсем леко, така че никой не забеляза) — малко стесних пуловера и уголемих деколтето. Залюлях бедра, освободих косата си и тя се разпиля по гърба ми. Този номер беше проработил при Мади и при безчет свити момичета по филмите. Щеше да проработи и при мен, защото изведнъж осъзнах колко много е заложено на карта.

В абсолютно никакъв случай нямаше да позволя да ме продадат за по-малко пари от Тоуни.

— Джорджина — каза Ник и ми помогна да се кача на сцената. — Тук пише, че предпочиташ да ти викат Джорджи. — Да, Хю определено щеше да си получи заслуженото. — И си управител на книжарница.

Ако скоро бях спала с мъж и сиянието на сукуба все още беше видимо, щеше да е достатъчно просто да застана на сцената. Нямаше да е нужно дори да се усмихвам. Сега трябваше да положа усилия. Набързо прецених публиката. Мъжете, които ходеха на такива събития, обикновено бяха чиновници с прилични доходи. Някои идваха, защото филантропията беше на мода и добра за имиджа, а и това беше стилен начин да се покажеш. Други, макар и не толкова отчаяни, бяха интелектуалци и интроверти и използваха възможността да се запознаят с жени. Всички те харесваха умни, компетентни жени — жени, които трябваше и да са хубави, разбира се. И остроумни… Остроумието винаги се ценеше.

Отправих към Ник и после към публиката, спираща сърцето усмивка.

— Точно така. Организирам събития, осигурявам средства, грижа се всичко да изглежда добре и поддържам хората в кондиция.

— Звучи като доста работа — каза той.

— Или като перфектната първа среща — отвърнах.

Нямаше трясък на чинели, но репликата ми предизвика смях, както и се надявах.

— Вдигаш доста високо летвата — каза Ник.