Сънят на сукубата

— Може би. А може би не. Но ако искаш безплатен масаж… на голо…

Тръгнах си.

Вече имах чувството, че връзката ми със Сет се върти в безкраен омагьосан кръг. Очевидно това важеше и за другата част от живота ми. Сънувам съня, отивам при Данте, той не ми помага, отивам на работа и мисля. Защото точно така протече денят ми, също както предния път.

Заех се с документацията и с обслужването на клиентите в „Емералд Сити“. През цялото време пред очите ми минаваше образът на момиченцето от съня. Фантазирах си, че имам дъщеря. Сърцето ми копнееше да я видя отново, да видя усмивката й. Всичко в книжарницата ми се струваше повърхностно и безсмислено в сравнение с нея.

Когато смяната ми приключи, заведох Мади в апартамента ми, за да удържа обещанието си и да й осигуря среща.

— Ще ме продаваш? — възкликна тя, когато й споделих какъв е плана.

— Става въпрос за търг. Благотворителен търг в помощ на деца. Нали не мразиш децата?

— Ами не, но…

— Значи всичко ще е чудесно. Ето, облечи това.

Подхвърлих й торба от BCBG5. Тя я огледа подозрително.

— Това не е ли марка за тийнейджъри?

— Това е марка за хора със стил — уверих я.

Тя отвори торбата и извади дълга до коленете рокля, която бях избрала за нея преди няколко дни. Беше от копринен шифон, с тъмнорозова геометрична щампа и с висока талия. Горната част беше леко набрана, а под V-образното деколте имаше вързана панделка. Широки паднали къси ръкави завършваха цялостното впечатление.

— Не мога да облека това — каза веднага тя.

— Защо? Защото изглежда добре?

Тя ме стрелна с поглед.

— Почти няма плат.

— Какво? Има достатъчно. — Притежавах доста рокли, които „почти нямаха плат“. Тази беше елегантна и стилна. Беше като облекло за амиши6 в сравнение с някои от моите тоалети. — Пробвай я и ще видим.

Облече я неохотно и ми се прииска да изквича от удоволствие, когато излезе от банята. Бях заковала размера. Пасваше й идеално.

— Тук е плътно прилепнало — измърмори тя и дръпна плата на кръста си.

— Точно.

— Не изглеждам ли дебела?

— Изглеждаш чудесно. Ако беше от еластан може би щеше да е проблем, но тази материя е лека и пада добре.

— Деколтето е ужасно голямо…

— О, замълчи — срязах я. — А сега да те довършим.

Гримирах я и за разнообразие й направих прическа с пусната коса. Когато я сресах, косата й заблестя като черна коприна — беше срамота, че я връзваше небрежно толкова често. А и всички са виждали как във филмите свенливите момичета се превръщат в красиви жени, когато пуснат косата си и махнат очилата. Мади вече беше с лещи, но принципът все още важеше. Довършихме тоалета с обувки на не много висок ток в тон с роклята, които бях купила. Ако бяха с по-висок ток, щяха да изглеждат още по-добре, но знаех кои каузи са загубени. Доволни от резултата, тръгнахме към търга.

— Ти си като феята кръстница — промърмори тя на влизане в хотела, където щеше да се състои събитието. — Но аз все още приличам на тиква.

Сръгах я с лакът.

— Защо си толкова негативно настроена? Трябва да създадеш емо рок група и да се конкурираш с групата на Дъг.

— Да, това би било… Хей, това Сет ли е?

Прекосявахме празното пространство, където щеше да се проведе търга, за да стигнем до местата за доброволците. Бяха се събрали много хора и повечето кръгли маси вече бяха заети. Проследих погледа й към масата на Сет — една от малкото, на които още имаше свободни места. Той видя, че го забелязахме и вдигна ръка за поздрав.

— Реши да дойде да те подкрепи — казах й. Всъщност Сет беше отвратен, че карам Мади да участва в това и дойде от перверзно любопитство да види как ще се провалим.

Мади обаче не знаеше истината и остана приятно изненадана. Усмихна се и аз останах очарована.

— Ето — казах й, — точно това трябва да правиш.

Усмивката й се стопи.

— Кое?

Хю буквално подскочи, когато ни видя.

— Знаех, че не мразиш децата. Знаех, че ще се пречупиш и ще дойдеш да…

— Не аз, а Мади. — Поставих ръка на рамото й.

Изражението на Хю замръзна.

— Ъ?

Точно тогава висока брюнетка с черна сатенена рокля дойде при нас. „Готината мацка“ най-вероятно. Тя протегна ръка.

— Здравейте, аз съм Дийна, координаторът. Вие сигурно сте приятелката на Хю?

— Джорджина — казах и й стиснах ръката. — Но Мади е доброволецът. Тя е журналист във важно женско списание.

Очите на Дийна светнаха.

— О! Обичаме знаменитости. Нека запиша данните ви.

Тя отведе Мади. Щом се отдалечиха, Хю се обърна към мен.

— Какво ти става? Исках Джорджина, а ти ми пробутваш някаква дебелана.

— Ти си истински задник. Ужасно е да говориш така.

Той сви рамене и огледа Мади.

— Казвам, каквото виждам. Тя е огромна.

Аз също гледах Мади. Всъщност изглеждаше доста слаба в роклята, но Хю беше от мъжете, които си падаха по кльощави жени (стига гърдите им да бяха достатъчно големи).

— Такива като теб са причина за ниското самочувствие на жените. Направо ги съсипвате.

— Виж, тя не е чак толкова зле. Сигурно прави добри свирки.

Завъртях очи.

— Ласкател. Откъде ти хрумна такова нещо?

— Дебеланите винаги правят добри свирки. Налага им се. Само така могат да си хванат някой мъж.

Ударих го по ръката. Силно.

— Ох! По дяволите, заболя ме!