Сънят на сукубата

— Така и трябва. Защо да се целим ниско? Ако един мъж отговаря на моите изисквания, значи и аз ще отговоря на неговите. В крайна сметка, ако няма чувство за хумор и не може да води приличен разговор, ще си умрем от скука. — Осъзнах, че звучах като участничка в конкурса „Мис Америка“, но може би така и трябваше. Предвид интереса, който предизвиках у публиката, явно бях направила добро впечатление.

— Тази участничка не е за изпускане — каза Ник. — Започваме от петдесет за Джорджи.

Някой каза „петдесет“ и наддаванията заваляха. От различни страни се чуваха предложения. По едно време погледнах Сет. Очите ни се срещнаха и от изражението му личеше, че е на границата да се включи в наддаването. Поклатих глава. Той беше единственият човек в тази зала, с когото исках да изляза, но нямаше начин да помрача победата на Мади. Исках тя да се чувства специална. А и не ми харесваше идеята Сет да харчи толкова пари.

Продадоха ме за хиляда и седемстотин долара.

— Не мога да повярвам — прошепна ми после Мади. — За теб платиха най-много. А и мъжът беше много сладък.

Това беше вярно. Беше към четирийсетте. С костюм на Армани. Безобиден. Не беше някой, с който бих започнала сериозна връзка, но ставаше за обикновена среща. А и можех да попълня енергийните си запаси, ако решах да използвам тялото му.

— И ти спечели доста пари за каузата — подкачих я.

Очите й потърсиха Сет в другия край на залата и тя го огледа замислено.

— Сет може би го направи от съжаление.

— Не е вярно — възразих бързо. Изглежда не я убедих.

— Е, няма значение. Предпочитам да пия кафе и да говоря по работа с него, отколкото да изляза с някой мазник. Другият, който наддаваше за мен, ми заприлича на един педофил от телевизията…

Когато търгът приключи, дадох координатите си на „купувача“ ми, за да уредим по-късно срещата си. Хю се залепи за Дийна и гледаше да стои колкото може по-далеч от мен. Никакъв проблем. Щях да имам достатъчно време да се разправя с него. За щастие Тоуни също странеше от мен и се беше залепила за ръката на Ник. Гледах ги като горд родител. Щеше да бъде прекрасна вечер.

Глава 8

— Сукубо!

Когато на другия ден телефонът ми звънна, лаконичният глас на Данте беше последното нещо, което очаквах да чуя. Бях забравила, че му оставих номера си. Изненадата ми бързо премина в нетърпение. Може би беше открил нещо за мен. Не бях губила енергия след търга, но и не бях спала с никого. Не беше кой знае какво, но тъй като Данте беше посочил повтарящата се схема, се надявах сега да има още какво да ми каже.

— Здрасти. Какво става? — седнах на дивана. Приготвях се за среща със Сет и се гримирах по традиционния начин, за да спестя енергията, която иначе бих изгубила при една трансформация. Трябваше да се срещна с мъжа от търга по-скоро, за да презаредя.

От другия край на линията долетя тишина и после Данте проговори.

— Мислех си… Мислех си, че може би не подходихме както трябва.

Много неочаквано.

— Наистина ли?

— Да. Не те приех на сериозно, но сега вече разбирам какво те ядоса.

Не ми беше приятно да слушам как проблемите ми не значат нищо за него, но оценявах честността му.

— Е… няма нищо. Радвам се, че най-накрая стигнахме до някъде. Вече нямам търпение.

— Аз също — пак тишина, после чух как си пое дълбоко въздух. — Била ли си в „Ел Гаучо“?

Връзката с някакъв ресторант в центъра на Сиатъл беше толкова абсурдна, че ми трябваха няколко секунди, за да отговоря. Когато го направих, едва успях да промълвя:

— Какво?

— Това е ресторант. На улица…

— Да, да. Знам какво е. Но какво общо има със сънищата ми?

— Със сънищата ти? За какво говориш?

— А ти за какво… Исусе Христе! Каниш ме на среща?

— Разбира се. Каква връзка може да има „Ел Гаучо“ със сънищата ти, по дяволите?

Изстенах.

— Не мога да повярвам. Мислех, че си открил някаква полезна информация.

— Опитвам се да бъда любезен. Виж, сънищата са загубена кауза, но не и ние. Беше права, наистина се държах глупаво и се отнесох с теб като с евтина кучка. Така че, хайде стига. Сега се опитвам да те склоня да правим секс по правилния начин.

Това ми се стори по-шантаво и от предложението му да се възползваме от намаленията в бара на неговата улица.

— Не искам да правя секс с теб, ясно? Искам да ми помогнеш да разреша проблемите си. И колко пъти да ти повтарям, че имам приятел?

— Повтаряй го колкото си искаш. Не мога да повярвам, че имаш истинска връзка. Не и след като снощи се продаде за хиляда и седемстотин долара.

— Откъде знаеш за това?

— От вестниците.

— Тази среща не се брои.

— И срещата ти с мен няма да се брои.

— Не! За последен път — имам приятел. И имам среща с него тази вечер.

— В „Ел Гаучо“?

Затворих.

Докато малко по-късно оформях косата си с маша, чух на вратата да се чука. Отидох в дневната и усетих аурите на безсмъртните от другата страна. За щастие не долових нищо мускусно и лигаво. Почерците бяха познати и добре дошли.

Разбира се, не точно тази вечер.

— Какво правите тук, момчета? — попитах, когато отворих вратата на Питър, Коди и Хю. Тримата шутове. Джуджетата на Снежанка. — И защо идвате винаги, когато се каня да излизам?