Сънят на сукубата

— Ти си идиот. Мади е красива.

— Става — каза той и потърка ударената си ръка. — Но за тази вечер ми трябва нещо много повече, предвид съществуващите вече проблеми.

Той посочи към другите чакащи доброволки. Веднага разбрах какво иска да каже. Нямаше и как иначе — Тоуни се извисяваше над другите жени с трийсетина сантиметра.

— Исусе Христе! — възкликнах. — Тя защо е тук?

Той вдигна нещастно ръце.

— Прегърна идеята, след като спомена за търга в бара.

— Не мислех, че изобщо ме е чула — казах извинително.

Хю ме насочи към публиката.

— Вече е прекалено късно. Седни, Бруте, време е бедствието да ни застигне. Ти съсипа цялата вечер. Не знам защо толкова мразиш децата.

Погледнах го за последно и отидох при Сет. Вампирите вече бяха седнали на неговата маса.

— Тук сте, за да се уредите със среща или с жертва? — попитах ги.

— Нито едното — отвърна Питър. — Тук сме за шоуто на Тоуни.

Въздъхнах.

— Това би трябвало да е благотворително събитие, а май всички са дошли да се посмеят. Хю вече ме обвини, че съм съсипала всичко като съм довела Мади.

Сет изглеждаше изненадан.

— Защо? Тя изглежда страхотно.

Посочих я на Питър и Кода и те също заключиха, че е сладка.

— Тя ще се справи — каза Коди. — Тоуни ще бъде център на вниманието. Не видях с какво е облечена. Дано не е изневерила на стила си.

— Може би дядо Коледа ще й донесе хубави дрехи — каза Питър и ме погледна. — Ти купи ли вече подарък?

— Ъ? — А, вярно. Картър. Съвсем бях забравила. Да избирам подарък за този циничен ангел не беше сред приоритетите ми. — Аз… имам някои идеи. Все още обмислям.

— А коледно дърво купи ли си?

— Хм, още не.

— Не знаех, че искаш коледно дърво — каза Сет. — Искаш ли да ти помогна?

— Ами аз…

Търгът започна и ме прекъсна. Аукционерът Ник беше млад мъж в началото на трийсетте, който вероятно работеше и като модел, но никога нямаше да се измъкне от Сиатъл. Усмихваше се постоянно, флиртуваше умело с жените и разказваше солени вицове на мъжете. Наддаванията бяха бързи и яростни и човек лесно можеше да се увлече.

— Следваща е… — прочете аукционерът от едно картонче — Тоуни Джонсън.

— Джонсън? — попита Коди. — Малко е скучно.

— Измислила е и двете си имена — казах. Сукубите често го правеха. — Вероятно не й е останала психическа енергия след първото.

— Олеле — каза Сет. — Кой се държи гадно сега?

— Ти не я познаваш — предупредих го.

Тоуни закрачи към сцената на обувки с 18-сантиметрови токове, които сякаш бяха направени от неръждаема стомана. Приличаха на уред за средновековни мъчения, но иначе бяха в тон със супер тесния секси панталон със сребърно ламе и сакото към него.

— Не ни разочарова — каза Коди, изучавайки тоалета й.

Естествено, докато вървеше тя се спъна, и Ник протегна ръка да я хване.

— Внимавай — каза той, показвайки блестящите си бели зъби. — Не трябва ли мъжете да падат по теб!

Трябваше й малко време да схване шегата и после се изхихика кратко и пронизително. Звукът опъна нервите ми, но Ник явно беше доволен, че някой е оценил чувството му за хумор.

— Защо не ни разкажеш малко за себе си, Тоуни? — попита той. — Тук пише, че не работиш. Това означава ли, че в момента си търсиш нещо подходящо?

— Ник, в момента си търся някой подходящ, ако ме разбираш.

— Боже господи! — възкликнах.

— Всъщност това беше смешно — отбеляза Питър.

— Не, не беше.

Ник очевидно беше съгласен с Питър. Той отметна назад глава и се засмя.

— Внимавайте, момчета… Имаме си опасен участник. Кажи ми, Тоуни, какво търсиш у един мъж?

Тя сви яркочервените си устни и се замисли задълбочено.

— Търся сърце, Ник. Сърце и душа. Това са двете най-важни неща.

От публиката дойде едно колективно „О“. До мен Питър каза:

— Е, това с душата също беше смешно. Само ние го разбрахме, но все пак.

После Тоуни намигна на публиката.

— Но понякога малко издържливост и дебела чекова книжка могат да компенсират много неща.

Ник изчака смехът на публиката да затихне.

— Добре, започваме наддаването от 50… Боже господи!

Тоуни беше свалила сакото си и остана по бюстие с шарка тип зебра. Но „бюстие“ беше силно преувеличено. Увито около огромните й гърди приличаше по-скоро на лента, чието предназначение беше просто да прикрие зърната й.

Публиката бясно започна да наддава и това изненада и мен, и приятелите ми. Още повече се шашнахме, когато аукционерът Ник се включи в наддаването.

— Приятели, знам, че е малко необичайно… но не мога да се въздържа. Триста долара.

— Триста и петдесет!

— Четиристотин!

Накрая Ник я спечели за зашеметяващата сума от петстотин и петдесет долара.

— Проклет да бъда! — каза Питър.

Щях да го подкача за тази реплика, ако не бях прекалено шокирана. Когато най-накрая възвърнах гласа си, казах:

— Ами… това е хубаво, нали? Той изглежда готов да спи с нея още сега.

— И — добави Коди — парите отиват за децата.

Постепенно учудването ми премина в облекчение. Вечерта се разви по неочакван начин. Проблемът с Тоуни беше решен. Очевидно бе достатъчно да пуснем реклама за нея. Тя щеше да прави секс и Нифон щеше да се махне от главата ми. Едно притеснение по-малко. Това беше хубаво, защото си имах достатъчно главоболия. Като например Мади.